— Здравей, Ребека — отвори ми вратата майката на Сузи. — Съжалявам за вчера, аз… — спря, загледана във вълнената шапка, под която бях прикрила косите си. — Толкова ли е студено навън?
— Не чак толкова — казах уклончиво. Явно Сузи не й беше казала за нещастния инцидент. Госпожа Росман разкърши рамене и се вгледа в очите ми, търсейки помощ.
— Вчера Сузи присъства на една неприятна разправия между мен и баща й — избухна тя. — Разказа ли… разказа ли ти?
Мълчах объркана.
Майката на Сузи си пое дълбоко въздух.
— Знаеш ли как е?
Нима не чуваше? Откъм стаята на Сузи се носеше пънк музика на високи децибели. Басите бумтяха по коридора. Наистина ли майката на Сузи чакаше отговор от мен?
— Защо вие не попитате дъщеря си? — отвърнах й аз.
Госпожа Росман изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше избухне в сълзи.
— Тя изобщо не иска да разговаря — завайка се тя. — За бога, разбирам, че всичко, което се случва, никак не е леко за нея, но какво мога да направя? Трябва ли да продължавам да живея по този начин?
— По-добре попитайте някой друг — отговорих възможно най-учтиво. — Сега ще мога ли да отида при приятелката си?
— Ами, да, разбира се… — Майката на Сузи широко разтвори вратата. — Отивай. Тя е в стаята си.
Нима? Наистина ли?
Без повече приказки минах покрай нея.
Със звуците, които се носеха от тонколоните на Сузи, можеше да бъде привлечен на повърхността дори и глух, намиращ се под вода водолаз. Приятелката ми беше седнала на холивудската люлка, подгънала колене, с Ози в ръце. Запитах се дали хамстерите са устойчиви на силен шум.
— Може ли да понамаля? — извиках.
Сузи вдигна рамене, без да ме погледне в очите. Определено не ме беше чула, но може би го беше разбрала по движението на устните ми.
— Хей, здравей! — казах, след като намалих музиката, свалих шапката от главата си и приседнах пред Сузи на килима. — Бях лоша с теб, просто невъобразимо лоша. Знам, че това е глупаво оправдание. Но бях толкова зле с нервите, че се занимавах само със себе си. Ти, Сузи, си моята най-добра приятелка. Най-добрата на света! — Сложих длан върху ръката й. — Толкова съжалявам! Наистина!
Сузи гледаше в пода, а аз — Ози. Мъничките му мустачки потрепваха. Мина цяла вечност, докато Сузи най-накрая вдигна глава и ме погледна. Очите й бяха кървавочервени.
— Прическата ти е като на излязла от горящия ад — каза тя и се усмихна криво.
Засмях се облекчено и в същото време сълзите рукнаха от очите ми.
— Хей, няма никакъв повод за циврене — каза Сузи и стана. — Идваш точно навреме, та да мога да си поуспокоя нервите. — Тя изчезна в банята и се върна с гребени и фризьорската си ножица.
Изтрих сълзите от лицето си. Приятелката ми, която още като дете подстригваше куклите Барби, беше карала ученическата си практика при една фризьорка и през последните години практикуваше и върху живи модели. Подстригваше краищата на косите ми още от тринайсетгодишна. Но всъщност нищо повече, защото не исках да се разделям с дългата си коса.
Когато минутка по-късно чух шума от ножицата, стиснах здраво зъби. Кръц, кръц, кръц… Пред мен заваляха снопчета коса.
Сузи работеше бързо и съсредоточено и ние заговорихме отново едва когато приключи.
— Е, успокои ли се? — попитах внимателно. Но все още не бях в състояние да погледна в огледалото.
— Суперсекси! — изкоментира тя произведението си и прибра ножиците.
— Чух, че вчера тук имало стресова ситуация — започнах аз, като я погледнах. Веднага лицето й помръкна.
— А, успя ли майка ми да се изплаче пред теб? — изфуча тя.
— Щеше с удоволствие да го направи — отвърнах. — Но не я оставих. Какво се случи?
— Просто не можеш да си представиш колко ми е безразлично случилото се вчера. — Не виждах лицето й, защото стоеше наведена над фризьорската си чантичка, но гласът й прозвуча задавен от сълзи: — Сами да си се обясняват. Аз имам други грижи.
— Искаш ли да ми разкажеш?
Последва рязко поклащане на глава и когато поисках да я прегърна, тя се отдръпна.
— Не, остави. Нали и ти винаги казваш, че проблемите не се оправят с вайкане.
Но веднага по зачервените й бузи започнаха да се стичат сълзи. Тя се хвърли на леглото.