Вътре беше съвсем тихо.
Тогава седнах на стълбите и зачаках.
Малко преди дванайсет отидох в бара, където днес зад плота седеше друго момче, млад тип с коси на таралеж.
Той не познавал никакъв Луциан, sorry. Бил отскочил да помогне, защото колежката му се била разболяла.
— Коя? — отдавна вече бях захвърлила на боклука и последните останки от своето достойнство. — Тази с русата или другата с кестенявата коса?
Той първо смръщи чело, после ми се усмихна състрадателно:
— Русата, Сидни.
Сузи ми звънна на джиесема точно когато тръгвах към Холцдам.
— Себастиан ме пита за теб — каза ми тя. — Отговорих му, че имаш температура. Не се прави на луда, Беки. Чуваш ли? Отпусни се или поне се опитай да го направиш. Със сигурност има обяснение за това, къде е. Може наистина да се крие, защото се е ядосал заради случката с Яне онзи ден.
— Да — отвърнах умърлушено. — Може би е така.
По обяд се отбих за малко вкъщи и оставих бележка на Яне и Врабеца, че отивам на плуване. После отново поех пътя към Холцдам. Започнах отново да звъня на пожар. Когато се чу шумът в домофона и вратата се отвори, почти се разплаках от облекчение. С диви скокове се изкатерих по стълбите и спрях, на петия етаж.
На вратата стоеше жената с дългите кестеняви коси, този път, естествено, облечена.
— Къде е пожарът? — попита.
Къде гореше ли? Навсякъде.
— Твоят приятел го няма — обясни ми тя.
— Може ли… бих ли могла… за малко да вляза в стаята му? Забравила съм си нещо.
Жената се поколеба.
— Не знам дали… окей, влизай.
Тя ми отвори вратата.
Когато влязох в стаята на Луциан, която носеше аромата му, ми се прииска да се заключа в нея. Леглото не беше оправено, дрехите му бяха небрежно разхвърляни по пода. В кошчето за боклук открих книгата на Яне.
Отпуснах се на леглото, взех възглавницата, допрях я до лицето си и вдъхнах миризмата на Луциан. Не исках да си тръгвам. Исках да остана, докато си дойде и ми каже какво се е случило.
Но ето че след няколко минути на вратата се похлопа.
— Съжалявам — каза жената, — трябва да излизам и най-добре ще е да си тръгнеш.
— Моля ви! Само секунда — примолих се аз. — Имате ли нещо за писане?
Жената ми донесе лист и молив.
„Луциан, къде си??? Обади се!!!“
Надрасках номера на мобилния си под написаното и напуснах дома. Отново беше започнало да вали. Този път капките бодяха като карфици, които достигаха до костите. Дърветата бяха почти съвсем голи и шумата по пътеките вече нямаше есенните багри. Беше кафява, влажна и тъжна.
Вкъщи хванах Джим Боб, който през последните дни беше ужасно тъжен, извадих го от клетката и го занесох в моята стая.
Яне беше готвила. Тя потропа на вратата ми, но аз излъгах, че ме боли главата и искам да си легна рано. Седнах пред компютъра и започнах да проверявам имейлите си, та да се поразсея. Джим Боб се качи на бюрото и закълва тетрадката ми по математика. От време на време издаваше тихи звуци.
Имаше имейл от татко. В Ел Ей било вече почти лято и те получили голяма поръчка за реклама на сладолед във Венис бийч. Вал ми изпращаше поздрави. Тя питала баща ми дали ще я вземе със себе си при следващото си идване в Германия, та най-сетне да се запознае с мен. Какво е казала по въпроса Мишел, баща ми премълчаваше, но ми съобщи, че ще дойде след Коледа.
„How is life, little Wolf?“
It is like fucking hell.
Излегнах се на леглото, притиснах мечето върху гърдите си и започнах да наблюдавам Джим Боб, който сега се беше настанил върху перваза на прозореца.
— Хей, приятелю по килия — промълвих тихо. — Как я караш без Джон Бой?
Джим Боб не ми обърна внимание. Той ситнеше по дъската на прозореца, после се умори и зачука с човка по стъклото. Дъждът се усили и през прозореца Елба приличаше на сива супа.
Надигнах се от леглото и закрачих напред-назад из стаята като тигър в клетка. Поглеждах всеки няколко секунди джиесема си, като го заклевах, после поглеждах през прозореца и премислях как и кога ще мога да се измъкна от вкъщи, без Яне да се усъмни.
Когато джиесемът ми завибрира, едва не умрях от страх.
— Какво става с теб?
О, не. За бога, не. Затворих очи. Беше Себастиан.
— Нищо — казах немощно. — Във всеки случай нищо лошо. Имам само малко… температура.