— Мисля, че трябва да направиш нещо за Луиз — заяви лейди Бийнфорд.
— Ами опитвам се да си спомня дали беше с мен, когато се отбих у Ейда Спелвексит. Там доста се забавлявах: Ейда както винаги ми разхвалваше жалкото си протеже, омразната Корятовска, за която много добре знае, че не мога да я понасям. Направих каламбур с едно изречение по неин адрес и минаха цели три минути, преди Ейда да схване смисъла на шегата ми, а когато го схвана, държането й се промени и стана много нелюбезно. Не, не: сигурна съм, че не съм оставила Луиз у тях.
— Много по-добре ще бъде, ако си спомниш не къде не си, а къде си я оставила — каза лейди Бийнфорд. — Засега знаем само, че не е у семейство Кариууд, нито у Ейда Спелвексит, нито в Уестминстърското абатство.
— Но това донякъде стеснява кръга на търсенето — отвърна обнадеждена Джейн. — Мисля си, че Луиз сигурно е била с мен, когато отидох в „Морнис“. А знам, че бях в „Морнис“, защото помня, че срещнах там очарователния Малкълм-как-беше — сещаш се кого имам предвид, това е най-хубавото, когато хората са с необичайни малки имена: не е нужно да се опитваш да им запомняш фамилиите. Разбира се, познавам още един-двама Малкълмовци, но никого от тях не мога да нарека очарователен. Та той ми даде два билета за Щастливи неделни вечери — един спектакъл, който играят на Слоун скуеър. Вероятно съм ги забравила в магазина, ала все пак бе много мило от негова страна да ми ги даде.
— Мислиш, че си оставила Луиз там ли?
— Мога да позвъня по телефона и да попитам. О, Робърт, преди да вдигнете съдовете, бих искала да се обадите в „Морнис“ на Риджънт стрийт и да попитате оставяла ли съм този следобед два театрални билета и племенница в техния магазин.
— Племенница ли, мадам? — запита лакеят.
— Да, мис Луиз не се прибра с мен и аз не съм съвсем сигурна къде съм я оставила.
— Мис Луиз целия следобед бе горе, мадам, и чете на втората кухненска прислужничка, която има невралгия. Занесох чая на мис Луиз в пет без четвърт, мадам.
— О, разбира се. Колко глупаво от моя страна! Сега си спомням: помолих я да почете от Кралицата на феите на горката Ема, та дано я приспи. Винаги моля някой да ми чете Кралицата на феите, когато имам невралгия, и това обикновено ме приспива. Луиз не изглежда да е постигнала успех, но поне не можем да кажем, че не се е опитала. Според мен след първите шейсетина минути прислужничката е трябвало да бъде оставена сама с невралгията й, ала Луиз, естествено, не си тръгва, докато не й кажат. Както и да е, можете да се обадите в „Морнис“, Робърт, и да попитате не съм ли оставила при тях два театрални билета. Е, Сюзън, ако не смятаме твоята коприна, те май са единственото, което забравих този следобед. Истинско чудо за мен!