Емили стисна пластмасовата рибка-ключодържател в ръката си.
— Може би бих могла да кажа на Каролин, че се е наложило да помагам на някого по испански — промърмори тя. Знаеше, че сестра й няма да се върже, но най-вероятно нямаше и да я натопи.
След като огледа внимателно паркинга, за да провери дали някой не ги гледа, Емили се усмихна и отключи автомобила.
— Добре тогава. Да потегляме.
— Двамата с брат ми се натъкнахме на това местенце през седмицата — обясни Мая, докато Емили паркираше на чакъла.
Емили се измъкна от колата и се протегна.
— Бях забравила за това кътче. — Намираха се на ивицата Марвин, която се простираше на около девет километра и граничеше с малка, но пълноводна река. Тя и приятелките й постоянно караха колело тук — Али и Спенсър бясно въртяха педалите и обикновено стигаха едновременно до края, — а после спираха при малката лавка до плувната зона за бишкоти и диетични коли.
Докато се катереха по разкаляния склон, Мая я стисна за рамото.
— О, забравих да ти кажа. Майка ми каза, че твоята майка е наминала вчера, докато сме били на училище. Донесла е кекс.
— Сериозно? — възкликна Емили объркано. Питаше се защо майка й не бе споменала нищо на вечеря.
— Кексът беше страшно вкусен. С брат ми го унищожихме още снощи!
Гъстите листа на дъбовете се преплитаха над главите им и пазеха сянка. Въздухът ухаеше на свежест и гора, и сякаш беше с пет–шест градуса по-хладен.
— Все още не сме стигнали. — Мая я хвана за ръка и я поведе надолу по пътеката към един малък каменен мост. Двайсет стъпки под него потокът се разширяваше. Спокойната вода блещукаше под лъчите на следобедното слънце.
Мая отиде до самия ръб на моста и започна да сваля дрехите си, докато не остана само по розов сутиен и бикини. Хвърли дрехите си на купчина, изплези се на Емили и скочи във водата.
— Чакай! — Емили се втурна към ръба. Знаеше ли Мая колко е дълбоко? Но докато преброи до две, чу изплискване.
Главата на Мая се подаде на повърхността.
— Нали ти казах, че ще има плуване! Хайде, събличай се!
Емили погледна захвърлените дрехи на Мая. Наистина мразеше да се съблича пред хора — дори и пред момичетата от отбора по плуване, които я виждаха всеки ден. Тя бавно свали плисираната си униформена поличка, кръстосвайки крака, за да не види другото момиче голите й мускулести бедра, след което дръпна потничето, което носеше под ризата. Реши да не го сваля. Погледна към реката и скочи. Миг по-късно водата обгърна тялото й. Беше приятно топла и гъста от калта, а не студена и чиста като онази в басейна. Пришитите чашки на потничето й натежаха от водата.
— Тук е като в сауна — каза Мая.
— Аха. — Емили заплува към по-плитката част, където стоеше приятелката й. В един момент осъзна, че е зяпнала зърната на гърдите й, които личаха под тънката материя на сутиена и побърза да отмести очи.
— Едно време в Калифорния ходех да се гмуркам от скалите заедно с Джъстин — каза Мая. — Стоеше горе и му удряше по десет минути мислене, преди да скочи. Хареса ми, че ти дори не се поколеба.
Емили легна по гръб върху водата и се усмихна. Не можеше да се възпре: поглъщаше комплиментите на Мая като чийзкейк.
Новата й приятелка събра шепи и я плисна в лицето. Част от водата попадна право в устата й. Имаше лигав и почти метален вкус, който по нищо не приличаше на хлора в басейна.
— Струва ми се, че двамата с Джъстин ще скъсаме — рече Мая тихо.
Емили доплува по-близо до брега и стъпи на дъното.
— Наистина? Но защо?
— Ами наистина. Тези връзки от разстояние са много стресиращи. Той ми звъни кажи–речи постоянно. Няма ме едва от няколко дни, а вече е изпратил две писма!
— Брей — смотолеви Емили, като прецеждаше мътната вода през пръстите си. После й хрумна нещо. Обърна се към другото момиче. — Ти ли, м-м-ми остави бележка в шкафчето в съблекалнята по плуване вчера?
Мая сбърчи вежди.
— Какво, след училище ли? Не… Ти ме придружи до вкъщи, забрави ли?