— Вярно. — Всъщност не мислеше, че Мая е оставила посланието, но всичко би било толкова по-просто, ако беше тя.
— Какво пишеше в бележката?
Емили тръсна глава.
— Няма значение, нищо особено. — Прочисти гърло. — Знаеш ли, мисля си, че може би и аз ще се разделя с гаджето.
Еха-а. Емили не би се изненадала повече дори ако от устата й бе изхвърчал синигер.
— Стига бе! Сериозно?
Тя примигна, за да махне водата от очите си.
— Не знам. Може би.
Мая протегна ръце над главата си и Емили отново зърна онзи белег на китката й. Погледът й се отмести.
— Е, майка му зайка — каза Мая.
— А? — Емили се усмихна озадачено.
— Мое изразче… Означава… майната му! — Извърна се и сви рамене. — Сигурно е глупаво.
— Не, готино е — каза Емили. — Майка му зайка. — Тя се изкикоти. Винаги се чувстваше странно да произнася псувня — все едно майка й би могла да я чуе от кухнята им на петнайсет километра оттук.
— Обаче ти наистина трябва да скъсаш с приятеля си — върна се Мая на темата. — И знаеш ли защо?
— Защо?
— Защото така и двете ще сме необвързани.
— От което следва…? — попита Емили. Гората беше неподвижна, потънала в тишина.
Мая се приближи още към нея.
— От което следва… че ние с теб… можем да… купонясваме! — И тя сграбчи Емили за рамото и я блъсна под водата.
— Ей! — изписка Емили. На свой ред изпръска Мая, като загреба вода с цяла ръка, създавайки голяма вълна. После дръпна другото момиче за крака и започна да гъделичка пръстите й.
— Помощ! — скимтеше Мая и се заливаше от смях. — Не и краката! Имам такъв адски гъдел!
— Ето, че ти открих ахилесовата пета! — прогърмя Емили и неистово я задърпа към водопада. Мая успя да освободи крака си и скочи на раменете й изотзад, след което се протегна към корема й и я загъделичка. Емили изписка. Накрая успя да натика Мая в една малка пещера в скалите.
— Дано да няма прилепи! — възкликна Мая и протегна ръка.
Емили стоеше до нея, опипвайки гладките, хладни стени на пещерата. Звукът от дишането й отекваше в тясното пространство. Двете се спогледаха с широки усмивки.
Тя прехапа устна. Това бе такъв съвършен дружески момент, че я караше да изпитва носталгия и лека тъга.
Очите на Мая загрижено се спряха на лицето й.
— Какво има?
Емили си пое дълбоко дъх.
— Ами… Нали знаеш момичето, което е живяло в твоята къща? Алисън?
— Да.
— Тя изчезна. Точно след края на седми клас. Така и не я откриха.
Мая потръпна леко.
— Дочух нещо такова.
Емили обви ръце около тялото си; и на нея й стана студено.
— Бяхме много близки.
Мая се приближи до нея и сложи ръка на рамото й.
— Нямах представа.
— Да… — Брадичката на Емили потрепери. — Просто исках да знаеш.
— Благодаря.
Изтекоха доста минути, в които останаха прегърнати и безмълвни. После Мая се отдръпна.
— Всъщност, послъгах преди малко. За причината да искам да се разделя с Джъстин.
Емили любопитно вдигна вежда.
— Аз… не съм сигурна, че харесвам момчета — каза Мая тихо. — Малко е странно. Намирам ги за сладки, но когато остана насаме с тях, разбирам, че не го искам. По-скоро бих предпочела да съм… с някого, който повече прилича на мен. — Тя се усмихна криво. — Нали знаеш?
Емили прокара ръце през лицето и косата си. Внезапно Мая й се стори прекалено близо.
— Аз… — започна тя. Не, не знаеше.
Храстите над тях се раздвижиха. Емили се дръпна рязко. Навремето майка й мразеше, когато тя идваше тук — никога не се знае какви похитители на деца и убийци се крият на подобни места. Гората остана тиха за миг, но после в небето се надигна ято птици. Тя се долепи до скалата. Наблюдаваше ли ги някой? Чий беше този смях? Звучеше някак познато. После до слуха й достигна тежко дишане. Надникна през отвора на пещерата.
Беше само една групичка момчета. Те изведнъж наскачаха в реката, размахвайки пръчки като мечове. Емили се отдръпна от Мая и водопада.
— Къде отиваш? — повика я другото момиче.
Емили погледна първо нея, после момчетата, които бяха захвърлили пръчките и се замеряха с камъни. Едно от тях бе Майк Монтгомъри, по-малкият брат на някогашната й приятелка Ариа. Доста беше пораснал от последния път, в който го беше виждала. Чакай — Майк учеше в „Роузууд Дей“! Дали щеше да я познае? Тя се измъкна от водата и задрапа по хълма.