Несигурен, но повече от заинтригуван, Оуврой вдигна телефонната слушалка.
Полицейският служител чакаше до изхода за пристигащите пасажери. Униформеният му костюм от светлосиня риза с еполети и тънки панталони привличаше вниманието на минаващите. Ръстът му го правеше още по-лесно забележим и няколко от пасажерите, току-що кацнали с покриващия редовната въздушна линия самолет Ес-Ди 330, идващ от Гетуик, които се бяха наредили до гишето за информация, го изгледаха подозрително.
Малкото летище гъмжеше от пристигащи за сезона туристи и бизнесмени. Слънцето грееше ослепително, навън нямаше и помен от последните захлаждания, характерни за периода преди настъпването на същинското лято. Непрекъснатият поток от движещи се автомобили завиваше покрай забранената за паркиране зона, изсипваше заминаващите туристи и веднага поглъщаше пристигащите. Местата в чакалнята бяха заети от пътници: скучаещи и хленчещи деца се препъваха в изтегнатите крака, уморените майки се преструваха, че не ги забелязват, а групички жизнерадостни летовници се смееха и шегуваха, наслаждавайки се докрай на последните минути от почивката си.
Инспектор Робилиард се усмихна радостно, когато забеляза познатата фигура в коридора за пристигащите пасажери. Първото му впечатление бе, че Кен Оуврой не се бе променил много през изминалите години, но когато се приближи, забеляза оредялата пясъчноруса коса на приятеля си и видимо оформящото му се коремче.
— Здравей, Джеф! — каза Оуврой, премествайки куфара в лявата си ръка, за да се здрависа. Не обърна внимание на служителите на летището, които го чакаха край гишето. — Много мило, че ме посрещаш.
— Не е проблем — отговори Робилиард. — Изглеждаш ми добре.
— А, да, кого се опитваш да заблудиш? Както се вижда, животът на островите ти понася.
— Ами, понася ми само плуването с яхта през почивните дни. Чудесно е да се срещнем след толкова години.
Двамата полицейски служители се бяха запознали по времето, когато Робилиард беше на тренировъчен лагер за служителите от криминални отдели в Ню Скотланд Ярд. Срещнаха се още веднъж на квалификационен курс за детективи в Уест Йоркшир. През последвалите години Робилиард бе поддържал връзка с Оуврой и му се бе обаждал винаги когато пристигнеше в Англия. Бе слушал с интерес криминалните истории в столицата, така различни от тези на островите, макар че и там съществуваха мошеничества и измами. А ето че сега той имаше удоволствието да помогне с нещо на лондонския следовател.
Робилиард поведе своя колега към изхода, където ги очакваше колата — един бял форд с герба на Островите върху двете врати, с тъмносин покрив.
— Как е престъпността тук? — попита Оуврой, когато хвърли куфара си на задната седалка.
— Нараства с откриването на туристическия сезон. Бих искал да можехте да задържите вашите джебчии там, където им е мястото.
— Дори престъпниците се нуждаят от почивка — засмя се приятелят му.
Робилиард подкара автомобила и погледна спътника си, който се бе настанил на седалката отпред и палеше цигара.
— Къде ще отидем сега? — попита той.
Оуврой погледна часовника си.
— Малко след три е, така че къде ли би могъл да е той по това време на деня? Може би в училището?
Инспекторът кимна:
— Днес е вторник, следователно трябва да е в „Ла Роше“.
— Тогава към „Ла Роше“ — ще го чакам да излезе.
— Ще се наложи да почакаш доста дълго.
— Няма значение, имам много време. Може би ще е добре да направя резервации в някой хотел преди това.
— Изключено! Уенди никога няма да ми прости, че не съм бил достатъчно настоятелен, за да те убедя да ни гостуваш.
— Не искам да ти създавам главоболия.
— Няма, ще се радваме да ни бъдеш гост, Кен. Поне ще можеш да ни разкажеш безброй криминални историйки от порочния град. Уенди много ще се зарадва.
Почувствал се вече по-уверен, Оуврой се усмихна.
— Добре, хайде да се доуточним на път към училището.
Робилиард се отби от натовареното главно шосе и зави по тихите сенчести алеи, водещи към брега. Светлите цветове на крайбрежните скали и свежият морски въздух успокоиха Оуврой. Той хвърли наполовина изпушената цигара от прозореца на колата и вдъхна с пълни гърди соления морски мирис.
— Какво знаеш за Джонатан Чайлдс? — запита той, без да откъсва очи от пътя.
Робилиард намали скоростта, за да даде предимство на насрещно движещ се автомобил.