— Това е разбираемо. Но сте убеден, че престъпникът бе същият?
— Напълно сигурен съм, но ми е трудно да го обясня. Когато се намирате в нечие друго съзнание, разпознаването е също така лесно, както ако го виждате физически, може би дори по-лесно — тогава той не може да се маскира.
— Споменахте, че сте видели две огромни ръце.
— Да, аз гледах надолу към тях, сякаш те принадлежаха на човека, до чието съзнание се бях докоснал. Бяха големи и груби като на работник. Силни ръце.
— Имаше ли някакви накити по тях? Пръстени, гривна, ръчен часовник?
— Не, нямаше нищо.
Докато разговаряха, Оуврой съзерцаваше човека срещу себе си, забелязвайки умората по лицето му, напрегнатите му движения. Дори и да бе успял да намери спокойствие на този остров, това не личеше. Оуврой съчувстваше на Чайлдс, но знаеше, че няма избор и трябва да го накара да си спомни още нещо от видението си. Следователят заговори, но сега гласът му беше успокояващ:
— Спомняте ли си последния път как успяхме да открием убиеца?
— Той забрави нещо на мястото на престъплението.
— Точно така — една бележка. Бележка, с която съобщаваше, че ще убие друго дете, че не може да спре. Тогава един психиатър твърдеше, че човекът иска да бъде заловен, да бъде спрян да извършва тези насилия, че с тази бележка ни умолява да направим точно това. Когато ви показахме бележката, вие успяхте да ни опишете убиеца и да ни дадете приблизително точно описание на мястото, където живее, а също и с какво се занимава. На нас ни оставаше само да проверим досиетата на сексуалните насилници, регистрирани в този район, и да ги сравним с описанието ви.
— Все още не зная как научих това. Много хора дойдоха при мен, за да им обясня какво бе станало всъщност, но не можеха да разберат защо не проявявах интерес. Институтът за психологически изследвания искаше да публикува статия за мен, два американски университета ме поканиха да чета лекции и само Бог знае колко бяха хората, които искаха от мен да открия техните изчезнали близки. Не знаех какво ставаше в главата ми и бога ми — нямах ни най-малко желание да го узная! Исках единствено да бъда оставен на спокойствие. Имате ли дори смътна представа как се чувствах по онова време?
— Да, като човека феномен. Мисля, че сте преживели твърде дълбоко нещата.
— Бях потресен, изплашен. Не можете да си представите какво трябваше да изживея заради ясновидството си.
— Но въпреки това се свързахте с мен миналата седмица.
Чайлдс отвори друга кутия с бира, макар че чашата му бе едва преполовена. Доля до ръба и отпи.
— Трябваше да го направя — каза накрая той. — Който и да е извършителят, време е да бъде спрян. Моля се огънят да е направил това.
— Може би има и друг начин да го разкрием, освен изчакването на следващия случай.
Чайлдс го изгледа недоверчиво.
— Какъв?
Инспекторът остави чашата си върху масичката за кафе, взе якето си и извади кафявия плик от вътрешния джоб.
— Вече ви казах, че разполагаме с доказателства, че между първите две убийства съществува връзка и че в тях има някакъв ритуален елемент. — Подаде плика на Чайлдс и продължи: — Вътре има предмет, идентичен с друг, който се намира при съдебния лекар. И двата са взети от мястото на престъплението — единият е изваден от тялото на проститутката, а другият — от трупа на детето. Струваше ми доста усилия, но успях да получа разрешение да взема единия, за да ви го покажа.
Чайлдс се взираше в плика така, като че не искаше да го докосва.
— Вземете го — настоя детективът.
Когато протегна ръка, тя трепереше. Остави я да се свлече в скута му.
— Не мисля, че искам да го направя — каза той.
— Мъчителното напрежение преди ви напусна, когато открихме убиеца.
— Не, когато той се самоуби. Зная, че то изчезна точно в този момент.
— Какво чувствате в този момент? Този маниак загинал ли е при пожара?
— Аз… не мисля така.
— Тогава вземете плика и пипнете предмета вътре.
Чайлдс предпазливо пое кафявия плик от Оуврой.
Премигна сепнато, сякаш беше ударен от слаб ток. Предметът в плика почти нямаше тежест.
Отвори го и търсейки с пръсти, напипа вътре нещо гладко и кръгло. Нещо мъничко.
Чайлдс извади прозрачно елипсовидно камъче. И когато го постави върху разтворената си длан, видя преливащия се син блясък в центъра на сребристобелия предмет — син пламък, затворен зад излъчващите слабо сияние стени на камъка.
Чайлдс се олюля и Оуврой го сграбчи за рамото, но веднага го пусна, почувствал нещо като силен токов удар. Детективът отстъпи крачка: виждаше някакво движение по косата на Чайлдс, пробягващи вълни, сякаш по нея протичаше статично електричество.