Въпреки това щеше да е добре, ако имаше мъж до нея точно сега. Предишната нощ винаги оставяше желание за следващата сутрин.
Фран се надигна в леглото и се облегна върху възглавниците. Огледа се в огледалото върху отсрещната стена на стаята. Все още ме бива, каза си тя. Гърдите й бяха стегнати, по тялото й нямаше натрупани тлъстини. Косата й беше дълга и гъста, блясъкът й още не беше се загубил. За щастие огледалото бе твърде далеч, за да може да се забележат издайническите бръчки около очите и шията й. Тя вдигна чаршафа и разгледа корема си. Можеше с няколко упражнения да стегне отпуснатите мускули, преди да стане по-зле. С бедрата нямаше проблеми — бяха слаби и добре оформени, както винаги. Жалко, че толкова хармонично тяло е неизползвано, помисли си саркастично Фран и остави чаршафа да се свлече на пода.
Сетне изви врат и се загледа в тавана. Трябва да направя нещо с Габи днес, помисли си тя. Ще обиколят магазините, за да напазаруват, след това ще обядват някъде. Това ще й хареса. Вечерта вероятно ще отидат на кино, ще поканят и Анабел, това също щеше да хареса на Габи. Трябваше да прекарва повече време с дъщеря, си, да зареже работата. Малката се развиваше преждевременно и ставаше твърде отговорна за възрастта си. Беше учудващо, че с Джонатан прекарваше малко от времето, но все повече заприличваше на него, дори и в късогледството.
Фран чу заминаваща кола, шумът от двигателя заглъхна в далечината.
Тя затвори очи, но беше безполезно: въпреки че бе изморена, сънят не я ловеше. Главата й, както обикновено, гъмжеше от мисли. Защо, когато имаше време за почивка, мозъкът й никога не й позволяваше? И къде беше Габи с това историческо кафе?
Фран стана от леглото и сграбчвайки лекия си халат от облегалката на стола, тръгна към вратата. Като се облягаше по парапета на вътрешната стълба, тя извика:
— Габи, умирам от жажда. Какво става с кафето?
Отговор не последва.
Ейми се размърда и Чайлдс остана неподвижен, за да не я събуди.
Гърдата й се бе показала от нощницата, деликатните и извивки бяха изкусителни. Чайлдс устоя, но устните й, леко открехнати в съня, бяха толкова зовящи. Той ги целуна и дългите мигли на Ейми леко се надигнаха.
Тя се усмихна.
Той я целуна още веднъж, тя протегна ръката си към раменете му и го прегърна. Устните им се разделиха, но телата им нежно се докоснаха. Чайлдс провря бедрото си между леко разтворените й крака и мекото напрежение я накара да потръпне. Тя бавно прокара върха на пръстите си по гръбнака му.
Двамата се притиснаха така, че всеки да вижда лицето на другия. Той погали зърната на гърдите й, а тя се надигна, за да го целуне със страст и нежност.
Любиха се бавно и спокойно, без да бързат, буйната страст бе останала в миналата нощ.
Чайлдс отново я целуна, Ейми едва сдържаше вълнението си. Учестеното й дишане секна за миг, когато с пронизващо чувствено движение той проникна в нея. Беше толкова хубаво, че тя напълно му се отдаде…
Не след дълго напрежението спадна, упойваща топлина пропълзя през телата им. Силите им се бяха изчерпали, бяха останали без дъх.
Лежаха един до друг, уловили ръцете си.
— Спа ли снощи? — попита Ейми.
— Не очаквах, че ще спя така непробудно — отвърна той.
— И нищо не сънува?
— Поне не мога да си спомня.
Тя докосна лицето му и той долови вълнението й по върховете на пръстите й.
— Вчера изглеждаше ужасно — каза тя.
— Бях изплашен, Ейми. И сега съм изплашен. Но защо видях ръката на Кели в този вид? Благодаря на Господа, че момичетата се смееха и не забелязаха колко много се ужасих.
Той стисна пръстите на ръката й:
— Ами ако това е било някакво предупреждение?
— Преди ми каза, че нямаш възможност да предчувстваш.
— Нещо се променя в мен…
— Не, Джон, ти си объркан и потиснат от историята с лунния камък. Някой си прави шеги с разума ти, преднамерено те измъчва — ти самичък го каза.
— Мислиш, че ми внушава тези мисли?
— Вероятно.
— Не, това са глупости. Такива неща в действителност не се случват.
— Господи! — възкликна тя. — Как може да говориш така? Защо продължаваш да изключваш реалността от случилото се?