— Какво става? — попита Ейми разтревожена.
Чайлдс премигна. Започна да се изправя, но застина по средата на движението си.
— О! — простена той. — Не! Само не това…
Кокалчетата на ръцете му изведнъж побеляха, раменете му се присвиха, главата му странно се олюляваше.
Ейми потръпна, когато за миг видя застиналата болка в очите му.
— Джон! — извика тя, докато той връхлиташе към вратата на хола, събаряйки по пътя си кафената чаша от масичката.
Ейми скочи от стола си и го последва. Той стоеше до телефона и опитваше да набере някакъв номер с треперещи пръсти, но му беше трудно, защото непрекъснато се връщаше на началната цифра. Джон я погледна умоляващо.
Тя се приближи и го прегърна през раменете.
— Кажи ми какво видя! — настояваше тя.
— Помогни ми, Ейми. Моля те, помогни ми! — Очите му блестяха от сълзи.
— На кого искаш да се обадиш, Джон?
— На Фран! Бързо! Нещо се случва с Габи!
Сърцето й потръпна, но тя грабна слушалката от Чайлдс, опитвайки се да се контролира. Помоли го да й каже номера, но в първия миг, за неин ужас, той не можа да си го спомни. След това числата нахлуха вкупом в съзнанието му и той трябваше да й ги повтори по-бавно.
— Звъни — каза тя, като му върна слушалката. Усещаше как тялото му трепери.
Най-сетне телефонът отсреща бе вдигнат.
— Фран… — Чайлдс говореше задъхано.
— Ти ли си, Джонатан? О, господи, радвам се, че се обади!
В гласа й имаше някаква крехкост, която изплаши още повече Чайлдс.
— Габи… — започна той.
— Нещо ужасно се случи, Джон, нещо отвратително.
— Фран… — едва изрече той, сълзите му го заслепяваха.
— Приятелката на Габи — Анабел… Няма я, Джон! Тръгнали да играят с Габи, но тя не се върна. Полицията е у Мелани и Франк сега. Мелани е почти полудяла. Никой не е виждал Анабел, откак е излязла, сякаш се е изпарила. Габи е разстроена и постоянно плаче. Джонатан, чуваш ли ме?…
Единствено подкрепата на Ейми спаси Чайлдс да не се строполи на пода.
Ейми закара Чайлдс до летището, като хвърляше често погледи към безизразното му лице. Той нищо не отрони по време на цялото пътуване. Облекчението от оцеляването на Габи бе примесено с тъга за изчезналата й приятелка. Той добре познаваше Анабел. То бе допуснало грешка, Чайлдс бе сигурен в това! Неговата дъщеря трябваше да е жертвата. То трябваше вече да е разбрало грешката си.
Ейми паркира колата, докато Чайлдс провери полетите. Тя го последва в барчето на чакалнята, където престояха, без да си кажат дума, докато полетът му бе обявен. Ейми отиде с него до изходната врата, беше го прегърнала през кръста, а той нея — през раменете, сякаш търсеше опората й.
Ейми го целуна нежно и го задържа за няколко секунди, преди да тръгне.
— Позвъни ми, ако имаш възможност, Джон — умолително рече тя.
Той кимна мрачно. И бързо тръгна, загубвайки се между другите пътници за Гетуик.
Като излезе от летището, Ейми седя в колата си, докато се увери, че самолетът се издига в ясното небе.
Тя плачеше.
Чайлдс позвъни на вратата и веднага видя, че нещо се размърда зад рамката на тънкото стъкло, Фран мигновено се появи, а върху лицето й бе изписана смесица от радост и мъка.
— Джонатан — каза тя, устремявайки се напред, сякаш понечи да го прегърне, но се поколеба, като видя фигурата зад него.
— Здравей, Фран — каза Чайлдс, полуобърнат към придружителя си. — Вероятно помниш детектив Оуврой.
Притеснение, последвано от враждебност, премина по лицето й.
— Да, как мога да забравя?
Тя проучваше изпитателно с очи бившия си съпруг.
— Ще ти обясня всичко вътре — каза Чайлдс.
Тя се отстрани, за да им направи път да влязат и Оуврой я поздрави, докато минаваше край нея.
— Да влезем във всекидневната — каза Фран, но в същия миг подът над тях изскърца под стъпките на детето.
— Татко, татко! — долетя развълнуваният глас на Габи, след това тя изтрополи по стълбите, прескочи последните стъпала и се хвърли в протегнатите ръце на Чайлдс. Тя го прегърна силно, като намокри бузите му с целувки и сълзи, а очилата й се плъзнаха настрани по лицето й. Чайлдс притвори очи и притисна към себе си безпомощното тяло.
Габи хлипаше и говореше неясно:
— Татко, те отвлякоха Анабел.
— Знам, Габи, знам.
— Но защо, татко? Гаден човек ли я е отвлякъл?
— Не знаем. Полицията ще открие.
— Защо не я пусне? Майка й не може без нея, аз също — тя беше най-добрата ми приятелка.
Лицето й бе подпухнало от плач, очите й искряха иззад очилата.