Чайлдс се обърна към нея изненадано:
— Сигурна ли си? Аз не съм…
Фран избута чинията си и се облакъти върху масата.
— Погледни нещата по този начин, използвай твоите любими компютри като аналогия. Когато искаш да се добереш до друга система, ти се нуждаеш от специален код, само така можеш да влезеш в нея, нали? След като веднъж имаш този код, вече можеш да влезеш в паметта на другата машина. Всъщност получава се диалог между два компютъра… Така може би този мозък има достъп до твоя код случайно или по друг начин. А може и подсъзнателно да имаш информацията му.
— Не съм знаел, че се интересуваш от такива неща.
— По принцип не се интересувам, но това, което ми се случи миналия път, ме заинтригува. Направих малко проучвания. Доста неща все още не ми са ясни, но поне опознах различните теории върху психичните явления. Повечето изглеждат ужасяващи, въпреки че имат определена логика. Само съм учудена, че ти никога не си задълбочавал проучванията върху себе си.
— Исках да забравя всичко, което се случи. — Чайлдс стана раздразнителен.
Тя се усмихна студено:
— Помня, че дори не си харесвал историите с призраци. Винаги съм отдавала това на увлечението ти по компютрите, в техническия ти мозък няма място за подобна романтика. Каква ирония: някой като теб в подобна ситуация!
— Променил съм се в много отношения.
— Интересно ми е да чуя в какви.
— Компютрите вече са на заден план. За мен те са само работа, една част от времето ми.
— Тогава наистина си се променил. Има ли и други чудеса покрай теб?
— Повече почивка, повече време за отмора и радост от нещата, които са около мен.
— Ти не беше вманиачен в работата си, Джон, въпреки че й отделяше много време. Обръщаше внимание на мен и Габи само когато имаше възможност.
— Сега разбирам, че никога не е било достатъчно.
— Аз бърках също, имах си моите изисквания, които бяха дори несправедливи. Но това е минало, няма защо да се връщаме.
— Минало? — Той сложи кафената чаша на масата. — Фран, страхувам се да останете двете тук сами.
— Тогава ти наистина мислиш, че чудовището е трябвало да отвлече Габи?
— То е искало да стигне до мен чрез нея.
— Откъде знаеш, че е същият човек? — избухна Фран. — И защо го наричаш „То“?
— Не мога да мисля за него като за човек. Усещането за пълно опустошение е твърде нечовешко. Когато мислите му връхлитат между моите, почти виждам неговата поквара. — Той поклати глава уморено. — Чувството е отвратително, Фран, ужасяващо!
— Разбирам, Джонатан, че наистина преживяваш отвратителни неща, но сигурен ли си, че не губиш контрол върху собствения си разум?
Той се опита да се усмихне:
— Имаш предвид дали не полудявам?
— Не, не мисля това. Но тези ужасни неща не могат ли да ти причинят халюцинации?
— Трябва да ми повярваш: личността или „това същество“, убило проститутката и стареца и осакатило мъртвото момче, е същото създание, което погрешно отвлече Анабел. То ме познава и иска да ме нарани. Ето защо ти и Габи трябва да бъдете защитени.
— Но откъде може да знае къде живеем? Да не е прочело адреса в мозъка ти? Всичко това е лудост, Джонатан!
— Не мога да скрия миналото си от него, Фран!
— Не, по дяволите, не разбирам!
— То е в моята памет като в компютър, както каза и ти. Може би То е открило какво се е случвало с мен преди това. — Изведнъж му проблесна една мисъл: — Фран, този номер беше ли вписан в телефонния указател?
— Старият — не, след всички досадни обаждания. Записах нов телефонен номер.
Чайлдс се отпусна на стола си:
— Това може би е отговорът.
Тя тропна нервно с крак.
— Опитах се да ти обясня — бавно и отчетливо изрече Чайлдс. — Това нещо е твърде интелигентно, иначе полицията щеше да го разкрие досега.
— Но не е достатъчно интелигентно, за да отвлече точно момичето, което трябва — отговори троснато тя.
— Не е… — Той се въздържа да завърши изречението. Моментната вина някак си успокои напрежението между тях.
— Въпросът е — продължи Чайлдс по-бавно, — че То ще разбере скоро грешката си, ако вече не я е разбрало чрез Анабел.
— От вестниците ли?
— От всички медии.
Очите й се разшириха от ужас:
— Джон, ако направят връзката…
— Ще трябва да обмислим нещата още веднъж. Повече от съвпадение е, че е отвлечено дете, което живее в съседната къща на човека, асистирал на полицията.
— Не мога да издържа на това напрежение отново.
— Още една причина да се преместиш за малко. Оуврой е ангажирал човек, който ще наблюдава къщата, но той не може да ви отърве от журналистите. Всъщност претекстът е, че полицията ще охранява къщата на Мелани и Франк, но това няма да заблуждава дълго време вестникарите. Когато открият истината, за тях ще настане истински празник. Мисля, че ще е добре, ако и двете се върнете при мен за известно време — изрече предпазливо Чайлдс.