— Много мило, но не желая, благодаря ви.
— Ще помогне на „маскировката“ ви.
Той се усмихна:
— Прозрачен съм, нали?
— Вероятно само за мен.
Той кимна иронично.
— Да, знам. Съжалявам за това, но сега съм в извънработно време. Трудно е да убедя ръководителите, че за тази малка акция е необходим скрит отряд. За щастие инспектор Робилиард е мой стар приятел, така че съм тук за уикенда като негов гост.
— Мисля, че го видях да се разхожда някъде с жена си.
— Като мен и той е на неофициално дежурство.
— Търсите нашето чудовище?
— Да, но ни е малко трудно, щом не знаем как изглежда.
— „Чудовището“ имате предвид. Джон отказва да се отнасям към убиеца като към човек.
— Забелязал съм.
Притеснен, Оуврой пипна бузата си с пръст, оцветен от никотин, като внимаваше да не разлее виното.
— Господин Чайлдс е странен човек в някои отношения, госпожице Себая — каза той.
Ейми се усмихна сладко.
— Вие нямаше ли да бъдете такъв, ако преживявахте нещо подобно?
— Не, щях да съм по-лош, щях да съм полудял досега.
Усмивката й бе сменена с мимолетна гримаса.
— Не можете да бъдете сигурен, че той не е луд.
Детективът държеше пластмасовата чаша между тях като бариера.
— Не мисля нищо, госпожице Себая. Всъщност намирам го за забележителен, земен характер, разумен. Просто имам предвид, че тази афера, свързана с психиката, е нещо странно, това е всичко. Мислех, че сте свикнали досега.
— Той не е, нито аз.
— Джон започва да приема странната си способност.
Премина група от родители, които поздравиха Ейми и тя им отвърна. След това отново се обърна към инспектора.
— Наистина ли мислите, че тази личност може да е дошла тук, на острова?
Оуврой отпи от виното си, преди да отговори:
— То знае, че Чайлдс е тук, така че възможно е. Страхувам се, че това вече се превръща в лична вражда срещу Чайлдс.
— Наистина ли предполагате, че То може да чете мислите на Джон по този начин?
— Имате предвид, че намира местонахождението му? О, не, То не се нуждае от това. Дъщерята на Чайлдс, Габриел, е имала странен телефонен разговор ден или два преди приятелката й да бъде отвлечена. Предполагаме, че това е бил изнудвачът.
— Джон спомена за нещо подобно.
— Не можехме да разберем точно от Габриел дали тя или Анабел са приказвали с някакви чужденци през дните преди приятелката й да изчезне. След това тя си спомни телефонния разговор.
Очите му зашариха над тълпите, докато си спомняше нещо неприятно.
— Габриел не можеше да опише гласа, затова го възпроизведе. Целият бях в слух…
Той доизпи виното си и потърси място, където да изхвърли пластмасовата чаша. Ейми я взе.
— Моля ви, продължавайте — каза тя.
— Гласът беше необикновен, нещо като ниско ръмжене. Грубо, но с определен акцент. Ала не можем да направим някакъв извод от това. Разбира се, тя е само едно дете и обаждащият се може преднамерено да е преправил гласа си. За нещастие, когато той я попитал дали може да разговаря с баща й, тя му казала, че той вече не живее там, че е вече на острова.
— Тогава, когато То отиде в къщата…
— То отиде там специално заради Габриел или най-малко, за да направи някоя пакост. Не сме споменали предположенията си пред родителите на Анабел — би било жестоко, но вярваме, че То е объркало Анабел с дъщерята на Чайлдс. Тя е казала на майка си, че излиза да играе с Габриел, следователно е била в градината на Чайлдс, откъдето са я отвлекли.
— Все още ли не сте намерили тялото й?
Оуврой поклати глава.
— Никаква следа — каза той отчаяно.
— Но тогава убиецът не цели тялото й да бъде открито. Само ни показа лунния камък заедно с пръстите на момичето.
Въпреки жегата на деня, Ейми потръпна.
— Защо му трябваше да прави това?
— С лунния камък ли? Или имате предвид осакатяванията? Оскверняването на телата има всички белези на ритуал и лунният камък може да играе някаква роля.
— Джон каза ли ви за онзи сън?
— За превръщането на лунния камък в луна? Да, разказа ми, но какво значение има това? И защо думата „луна“ се появява на мониторите на компютрите в класната му стая? И дали То е било „наистина“ там?
Ейми се изплаши:
— Не знам какво имате предвид?
— Мозъкът е интересно нещо, а този на Чайлдс е очевидно малко по-различен от другите. Какво ще кажете, ако предположим, че си е „представил“, че вижда думата на екрана?
— Но момичетата от класа също са я видели.
— Момичетата във възрастта на пубертета са чувствителни, фантазията им е развихрена. Говоря за някаква форма на масова хипноза или колективна халюцинация. Такива неща не са рядкост, госпожице Себая.