— Обстоятелствата не са били такива…
— Просто сме решили да сме нащрек. — Той вдигна ръка. — Нямаше да съм тук, ако Чайлдс измисля всичко това. Работя върху една определена теория, която може да изясни нещата, но се нуждая от повече изследвания.
— Не може ли „Луна“ да е нечие собствено име?
— Първото нещо, което ми хрумна, бе това и проверих дали убитата проститутка не е имала някаква връзка или редовни клиенти с това име. Дотук — нищо. Проследих също списъка на персонала и обитателите на болницата, но не открих нищо и там. Рано или късно нещата се откриват случайно — това е естественият ред на събитията в повечето криминални проучвания.
— Има ли начин, по който мога да ви помогна? — предложи Ейми.
— Бих желал, нуждаем се от повече помощ. Просто наблюдавайте дали покрай Чайлдс няма някой, който да се държи подозрително. И във връзка с това — и покрай вас. Помнете, убиецът се опита да се добере до него чрез дъщеря му, следващия път може и чрез вас.
— Мислите ли… мислите ли, че тази личност сега е тук?
Той въздъхна, оглеждайки се наоколо.
— Трудно е да се каже. В крайна сметка какво ни остава? Думата върху компютрите? Не ни казва много, нали? Но ако То е тук, ще знае къде живее Чайлдс. Всичко, което трябва да направи, е да провери, че в телефонния указател има само един номер с името на Чайлдс.
— Поне наблюдавате ли жилището? — попита Ейми обезпокоена.
— Нямам думата тук, госпожице Себая.
— Инспектор Робилиард…
— Какво може да направи той? Достатъчно работа свърших, за да склоня хората си да ми повярват. А какво може инспектор Робилиард, който мисли, че съм мръднал и го е казал на шефовете си!
— Но това прави Джон толкова уязвим!
— Може да открием нещо днес. Чайлдс се страхува за сигурността на момичетата, ето защо съм тук. Убедих и Джеф Робилиард да ми се притече на помощ. Нямам никаква определена задача, но според обстоятелствата може да разберете всичко. Мислехме да разкрием тайната си на директорката, но каква нормална причина можехме да изтъкнем за нашето присъствие? Знаете, че не съм самоуверен, но бих съжалявал, ако се случи нещо тук, без да вземем предварителни предпазни мерки.
Ейми мълчаливо оценяваше Оуврой, докато той приказваше.
— Мисля, че Джон е бил късметлия в приятелството си с вас — каза тя. — Трудно е да си представиш, че друг полицай би го приел насериозно.
— Дължа му го — каза Оуврой смутено. — Освен това той е определена връзка, иначе защо този „лунатик“ ще му изпраща лунен камък? Откровено казано, госпожице Себая, Джонатан Чайлдс е всичко, което трябва да наблюдаваме.
Той продължаваше да се оглежда между пешеходците, търсейки нещо неопределено — следящи очи, странни движения, които да издадат необикновеното му самосъзнание. Малък нюанс, който би направил индивида подозрителен за тренираното око. Дотук всичко изглеждаше нормално, но денят все още бе в началото.
Ейми вече си тръгваше, когато Оуврой я попита:
— Той каза ли ви за съня на дъщеря си?
— Че Габи е видяла Анабел, след като е била отвлечена?
Той кимна.
— Да, каза ми.
— Не е било просто сън, нали?
— Джон вече ви е обяснил.
— Беше разсеян. Каза, че той и госпожа Чайлдс са чули как Габи вика посред нощ от другата стая и когато са отишли при нея, тя е стояла изправена в леглото. Била много разтревожена и говорела, че сънувала Анабел. Това бяха думите му. Бих желал да разбера дали наистина тя е сънувала. Просто съм любопитен, госпожице Себая, дали Габи има същия дар като баща си.
Той не забеляза, че това, което бе казал, накара Ейми да потръпне.
— Джон не вярва, че е било сън — отговори нервно тя. — Може да ви го е разказал, за да я защити.
— От мен!
— Вие изпуснахте нещата миналия път. А той не би желал Габи да преживее същото, което стана с него. Изненадана съм, че дори ви е споменал за това.
— Той не ми го каза, а госпожа Чайлдс. По-късно той го обясни като кошмар.
— Вероятно не трябваше да ви го съобщавам.
Този път детективът усети, че първоначалното й благоразположение се изпари и погрешно си помисли, че тя съжалява за искреността си.
— Както ви казах, това не е важно, така че да оставим въпроса. Съжалявам, че Чайлдс все още не ми вярва. Неприятно ми е, че крие нещо от мен.
— Сигурна съм, че не е така, инспекторе. В момента е много изплашен.
— Ако трябва да бъда честен — не е единственият. Видях съдебните снимки и разбрах какво може да направи този маниак.
— Не мисля, че повторно искам да чуя това, което вече зная.
Ейми погледна към щанда за сладолед.
— Ще трябва да се върна и да помогна на момичетата, има много купувачи.