— Той не е ли забелязал… още някой друг?
— Не. След случая трябваше да мисли за мен и Жанет. Полицията е на мнение, че противопожарните стълби са били използвани от маниака да избяга. От изхода им е доста лесно да се промъкнеш през двора към дърветата. „Ла Роше“ не е много обезопасено място.
Пътят започна да се изкачва по стръмен виещ се хълм.
— Бих искала твоят детектив да се срещне с него — каза Ейми рязко.
Чайлдс й хвърли бърз, изненадан поглед.
— Забеляза ли как те гледаха някои от полицаите, докато те разпитваха? — продължи тя.
— Да, подозрително. Очаквах го. Никой не е виждал този лунатик, най-малко Жанет. Според това, което знаем и тя помни, макар че е още в състояние на шок и раните по врата й я затрудняват да говори, някой я сграбчва отзад и я омотава с вратовръзката, преди да успее да извика. Тя се е мъчила да се освободи с всички сили, но е била запратена напред по коридора, хвърлена зад стълбището и оставена да виси там, докато похитителят й я завърже за парапета. Представяш ли си каква сила е нужна, за да се направи това? Знам, че Жанет е дребна за възрастта си, но е необходима значителна сила за подобно постижение. Ако някой друг ни беше открил, а не Оуврой, спокойно можеше да предположи, че аз съм се опитвал да обеся Жанет. Ала дори да приемеха това, аз нямам физически сили да извърша нещо подобно.
Той зави по тясната уличка, която водеше към жилището му. Високи огради и стари стени закриваха гледката пред тях.
— Защо е дошъл тук? — Изражението на Ейми бе станало сериозно. — И защо посяга на децата?
— За да ме измъчва — отговори той мрачно. — То си играе, знаейки, че рано или късно ще бъде заловено. Но аз не мисля, че То се притеснява по един или друг начин. Ала докато го заловят, ще си играе с мен.
— Но каква е връзката? Защо с теб? — Гласът й звучеше отчаяно.
— Господи, не знам! Мозъците ни са се срещнали и това, изглежда, е достатъчно. Може би аз представлявам заплаха за него, някой, който парадира и му се подиграва.
— Нуждаеш се от защита. Трябва да те наблюдават.
— Оуврой може да ги убеди, но се съмнявам дали ще получа нещо повече от кола, която от време на време да минава покрай жилището. Мисля, че островната полиция ще бъде по-заинтересована да охранява „Ла Роше“ до края на срока.
Дърветата оформяха свод над пътя. Чайлдс разтърка слепоочието си с една ръка, сякаш искаше да облекчи главоболието си.
— Със сигурност инспектор Оуврой ще настоява за добра охрана.
Вечерните лъчи на слънцето се разнасяха от листата на дърветата.
— Сигурен съм, че инспекторът ще направи всичко възможно, но Робилиард ми каза в болницата, че силите му са изчерпани поради туристическия сезон. Знаеш колко нараства престъпността през летните месеци.
Тя млъкна отново.
Чайлдс отби встрани, за да се размине с приближаваща кола. Шофьорът му махна за благодарност, а Чайлдс отново увеличи скоростта.
— Говорих с Оуврой рано следобед — наруши мълчанието си Ейми, — преди изказванията. Той мисли дали е възможно Габи да е като теб — с разстроена психика.
— Аз също съм се замислял. Разбира се, че Габи може да е била толкова напрегната, защото е „смятала“, че вижда Анабел, въпреки че беше непреклонна, когато отидохме при нея.
— Когато ти и Фран отидохте при нея?
— Да.
— Къде бяхте, когато чухте виковете на Габи, Джон?
Гласът й беше равен, гледаше напред към пътя, но Чайлдс усети целта на въпроса й.
— Не сме говорили за това преди, нали? Но от това, което разбрах, ти и Фран пристигнахте в спалнята на Габи заедно…
— Ейми…
— Трябва да знам.
Той завъртя кормилото, за да избегне един надвиснал от ограда клон.
— Аз спях в отделна стая през онази нощ, сам. — „Толкова по-лесно е да лъжеш, да лъжеш…“ — помисли си той. Но сега не можеше да си го позволи, особено пред Ейми. — Фран беше разстроена и дойде при мен.
— И ти спа с нея?
— Така се получи, Ейми. Не съм имал намерение, не съм го искал. Вярвай ми, просто така стана.
— Защо бе разстроена?
— Фран се нуждаеше от успокоение. Беше преживяла ужасен ден.
Той погледна към Ейми. Тя плачеше. Чайлдс потърси ръката й.
— Спането ни нямаше никакъв смисъл, Ейми, просто за успокоение, нищо повече.
— Значи си въобразяваш, че така нещата се оправят?
— Не, аз сбърках, и съжалявам. Не искам да мислиш, че съм бил привлечен.
— Не зная какво повече да мисля. По някакъв начин разбирам нещата — били сте семейни доста време. Но това не облекчава болката ми. — Тя дръпна ръката си от неговата: — Мислех, че ме обичаш, Джон!
— Знаеш, че те обичам.