Чайлдс докосна лицето си и трепна при допира с раната.
— Трябва да е от удара в кормилото — каза той, като предпазливо опипваше подутата си устна.
— Вдишайте дълбоко и ми кажете дали боли — рече д-р Полейн.
Чайлдс се подчини.
— Не чувствате ли остра болка?
— Не.
— Все пак трябва да се прегледате.
— Добре съм, само малко ми се вие свят.
Докторът се усмихна.
— Нервите ви са разбити. Днес следобед, когато влязохте с ученичката — как й беше името? — ах, да, Жанет, — ви предложих слабо успокоително, но вие отказахте. Сега искам да ви дам нещо по-силно, което ще вземете, като се приберете вкъщи, и то ще ви помогне да заспите.
— Мисля, че и без него ще заспя.
— Не бъдете толкова сигурен.
— Колко дълго ще трябва да остане Ейми тук?
— Зависи в какво състояние ще е окото й утре. Нужно е да бъде под наблюдение още няколко дни дори ако всичко е както трябва.
— Искате да кажете…
— Да, точно това имам предвид. Почти съм сигурен, че окото й не е сериозно увредено, но естествено трябва да вземем предпазни мерки. Между другото не обяснихте как стана всичко.
Лек страх премина по лицето на Чайлдс.
— Всичко стана толкова бързо — бавно каза Чайлдс, избягвайки погледа на лекаря. — За момент трябва да съм отклонил вниманието си, преди да се блъснем след завоя.
Какво би могъл да каже, за да му повярва Полейн? Че беше видял в огледалото втренчени очи, които го наблюдаваха с дяволски искри в тях? Или пък, че бе видял на задната седалка на колата някой, който всъщност изобщо не беше там?
— От какво?
Чайлдс погледна въпросително лекаря.
— Какво отклони вниманието ви? — настоя доктор Полейн.
— Не си спомням… Може би сте прав — нервите ми не са в ред.
— Сега — да. Преди наистина бяхте разстроен, но не чак толкова. Простете за любопитството, мистър Чайлдс, но аз познавам семейство Себая от много години, а Ейми — от малко момиченце, така че за мен това не е само професионален интерес. Имахте спречкване с нея ли?
Чайлдс не можа да отговори веднага.
Д-р Полейн продължи:
— Разбирате, че може да се наложи да обяснявате на полицията за другите белези, които започват да се забелязват около гърлото ви. Отпечатъци, които, изглежда, са причинени от ръка — точките на натиск са добре очертани.
Дива паника обхвана Чайлдс.
Можеше ли да съществува такава сила? Беше ли възможно? Той беше почувствал ръката, притискащите пръсти, но освен Ейми, в колата нямаше никой друг. Той потисна обзелата го паника. Нищо не би могло физически да остави следи върху някого чрез мисъл. Освен ако жертвата не е безпомощен съучастник или не става дума за самонараняване.
Нямаше време за повече размишления, защото вратите на асансьора в дъното на коридора се отвориха и оттам излязоха Пол Себая и жена му. Чайлдс бе позвънил на семейство Себая по телефона скоро след пристигането в болницата.
Загрижеността на Пол Себая веднага се превърна в гняв, когато видя Чайлдс и доктора да стават от канапето.
— Къде е дъщеря ми? — попита финансистът Полейн, без да обръща никакво внимание на Чайлдс.
— Почива си — отговори лекарят и набързо ги информира за състоянието на Ейми.
— Искаме да я видим — студено настоя Себая.
— Не мисля, че това е най-благоразумното в момента, Пол — отговори лекарят. — Тя ще спи, а ти може прекалено да се отчаеш, като я видиш. При такъв вид нараняване обикновено раните изглеждат по-ужасни, отколкото са в действителност. Току-що посъветвах мистър Чайлдс, че ще е по-добре да не бъде безпокоена.
Искрена омраза проблесна по лицето на Себая, когато се обърна към по-младия мъж. Вивиан бързо подхвана Чайлдс под ръка.
— Добре ли си, Джонатан? Не ни каза много за себе си по телефона.
— Аз съм добре. Тревожа се за Ейми.
— Това никога не би се случило, ако тя не беше толкова влюбена в теб — просъска Себая. — Предупредих я, че ти носиш само неприятности.
Жена му отново го прекъсна:
— Не сега, Пол. Мисля, че на Джонатан му се насъбраха твърде много изпитания през днешния ден. Д-р Полейн ни увери, че Ейми ще се възстанови и няма да останат трайни увреждания.
— Могат да й останат белези за цял живот. Това не е ли достатъчно трайно, Вивиан?
— Белезите ще са почти незабележими — намеси се Полейн. — Нищо, което да не може да се оправи лесно чрез малка пластична операция.
Чайлдс докосна врата си с несръчно движение, понеже гръбнакът му бе схванат.
— Мистър Себая, искам да се извиня.
— Вие се извинявате?! И мислите, че това е достатъчно?
— Това е катастрофа, която би могла да…