— Всички ще се спасите — убеждаваше я той, — остава да изминете още малко! Трябва да се опитам да помогна на онези, които са останали на горните етажи.
Той я тласна внимателно, но настойчиво надолу към стълбата и започна да издърпва момичетата, окуражавайки ги да я последват. Скоро те разбраха какво трябва да направят и той им извика да побързат и да не губят време, потупвайки окуражително всяка от тях, докато преминаваха край него. Прецени, че най-малко тридесет бяха преминали и други продължаваха да притичват надолу. Чайлдс не знаеше колко от тристата ученички в „Ла Роше“ живееха на пансион, но предположи, че бяха около шестдесет. Освен Естел Пипрели, само две преподавателки и една икономка се грижеха за сигурността на момичетата през нощта. Ускори крачка, въпреки че изкачването му костваше все по-големи усилия, а дишането ставаше все по-трудно. Колкото по-нагоре се качваше, все по-гъст ставаше димът. Изпълнените с летящи сажди облаци приличаха на промъкващи се чудовища, пълзяха и проникваха до всяко ъгълче, предупреждавайки за появата на своя господар — огъня. Все по-силно бе ехото от приближаващите пламъци, долитащи някъде от по-долните етажи на постройката, където дървени греди се срутваха с трясък, отекващ като пушечни изстрели. А над всичко това се чуваше пронизителният звън на алармената система, който само засилваше общата паника.
Задавен от дима, Чайлдс извади носна кърпа и я сложи върху устата си. Появиха се още ученички, предшествани от ужасените си викове.
— Не спирайте! — извика им Чайлдс, въпреки че те за нищо на света не биха спрели. Две от по-големите момичета водеха друго, чиято истерия го бе парализирала. Чайлдс бе обзет от желание да грабне пищящото дете и сам да го изнесе до долу, но прецени, че въпреки всички трудности, трите щяха да се доберат до изхода.
Някой се спъна в него и той протегна ръце напред, за да го предпази да не падне.
— Елоази! — възкликна той, разпознал другата преподавателка, която нощуваше в пансиона.
Мис Тод отвори уста срещу него, смутена, объркана, а пълничките й гърди изсвириха шумно при вдишването на задушаващия въздух.
— Колко момичета има горе? — извика той почти в лицето й.
— Пуснете ме! — молеше го тя. — Не можем да направим нищо повече.
— Колко? — настоя той, като стисна здраво увисналите край тялото й ръце.
— Оглеждахме, търсихме! Някои бяха така изплашени, че се скриха в баните. Други пищяха откъм прозорците.
— Всички ли изведохте?
„О, пуснете ме, оставете ме да мина!“ — безмълвно се молеше тя.
Той я стисна още по-силно за ръцете.
— Всички ли изведохте оттам?
Няколко момичета преминаха край тях. Държаха се за перилата на стълбището, за да не загубят правилната посока, главите им бяха сгушени между раменете, а от очите им се стичаха сълзи. Виковете им се сливаха в протяжен вой. Учителката се отскубна от Чайлдс и се втурна след тях, прегърна успокояващо конвулсивно потръпващите рамене на едно от момичетата, въпреки че самата тя бе отчаяно изплашена.
Мис Тод се обърна и извика на Чайлдс:
— Някои от момичетата тръгнаха в обратна посока, към централното стълбище! Икономката тръгна заедно с тях! — След това бързо се скри от погледа му, повлечена от идващите след нея момичета.
Чайлдс не изгуби повече време. Покрил с носна кърпа устата и носа си, той изкачи останалите стъпала, без да срещне повече никого. Беше изгубил точния брой, но предполагаше, че повечето от обитателите на сградата вече слизаха към изхода.
Достигна до последния етаж, където димът беше почти непрогледен. Очите му сълзяха, а в гърлото си усещаше дразнеща болка. Учуди се, че пламъците бяха достигнали чак дотук. В дъното на коридора се виждаше жълто сияние.
Навеждайки се ниско, за да избегне най-гъстите слоеве дим, Чайлдс се втурна по коридора, като се отбиваше да погледне във всяка спалня.
Пристъп на остра кашлица го накара да се хване за гърдите и да коленичи на пода. Досети се, че се намира близо до едно от сервизните помещения на етажа и се добра с пълзене до него, където въздухът бе значително по-чист. Опря се на една от мивките, развъртя крана за вода, свали очилата и наплиска лицето си. Грабна една хавлиена кърпа, пусна я в коритото, за да се намокри добре, след това я уви около врата си като шал, избърсвайки залепналите от потта сажди по носа и брадата си.
След като провери тоалетните и баните, Чайлдс отново излезе в коридора, поставил мократа кърпа като маска, която да го предпазва от дима. Шумът от горящата сграда се превърна в бучене, а с приближаването към централното стълбище горещината стана задушаваща. Тъкмо се канеше да влезе в поредната спалня, когато един особен звук привлече вниманието му — бе едва доловим сред всеобщата глъчка от алармените инсталации и грохота на срутващи се, обвити в пламъци дървени греди. Писъците като че идваха от центъра на погълнатата от пламъци част от зданието.