Второто ограничение, макар и от по-различно естество, също му подействало мобилизиращо — рано или късно материалите му щели да свършат. В края на краищата разполагал с еди-колко си туби боя и с еди-колко си платна и тъй като работел, скоро щял да ги употреби всичките. Следователно още от самото начало краят вече се виждал. Докато рисувал, пейзажът сякаш чезнел от погледа му. Това придало особена острота на творбите му от тези месеци. Всеки път, когато приключвал дадено платно, размерите на бъдещето се смалявали и той все по-неумолимо се приближавал към мига, когато бъдещето щяло да престане да съществува. След месец и половина неспирна работа стигнал до последното си платно. Останали му обаче около десетина туби боя. Без дори да се замисли, обърнал платната и подхванал нова серия върху опаката им страна. Това хрумване го накарало да си отдъхне с облекчение и през следващите три седмици се чувствал като новороден. Започнал втори цикъл от пейзажи и заработил с още по-голяма страст, а когато всички платна били изрисувани и от обратната страна, се прехвърлил върху мебелите в пещерата. Рисувал като обезумял върху кухненския бюфет, масата, дървените столове, а щом ги покрил с рисунки, изстискал последните остатъци боя от тубите и започнал работа върху южната стена, нахвърляйки очертанията на панорамно пещерно пано. Искал това да бъде неговият шедьовър, така каза Ефинг, ала боите пресъхнали още преди картината да бъде завършена.
Дошла зимата. Разполагал с още няколко скицника и кутия моливи, но вместо да продължи с рисуването, седнал си на задника и през тези студени месеци се посветил на писане. В един от скицниците записвал собствените си мисли и наблюдения, опитвайки се да предаде с думи онова, което доскоро претворявал в образи, а в друг продължил да води дневник на всекидневието си с точен отчет на изразходваните запаси: колко храна е изял, колко е останала, колко свещи е изгорил, колко са останали. През януари в продължение на цяла седмица не спряло да вали сняг и той с удоволствие наблюдавал как снежинките се сипят върху червените скали, преобразявайки пейзажа до неузнаваемост. Следобед слънцето изгрявало и на места разтопявало снежната покривка, така че цялата местност ставала на петна, а когато извиел вятър, завихрял белите прашинки във въздуха и подхващал с тях кратки буйни танци. Ефинг стоял с часове и наблюдавал гледката, която никога не му омръзвала. Темпото на живота му така застинало, че сега и най-малките промени в него биели на очи. Когато боите му свършили, изпаднал в болезнен период на самовглъбение, но след време открил, че писането може да му послужи като съвсем удачен заместител на рисуването. До средата на февруари вече бил изписал всичките си скицници и не му останала и една празна страница. Противно на очакванията обаче, това не сломило духа му. Вече бил потънал така дълбоко в самотата си, че не чувствал никаква потребност от други занимания. Невероятно наистина, но светът наоколо изведнъж му станал някак предостатъчен.
В края на март най-сетне пристигнал и първият му посетител. За негов късмет Ефинг седял върху покрива на пещерата си, когато непознатият се появил в подножието на скалите и това, разбира се, му дало възможност да проследи бавното изкачване на дребната човешка фигура, което продължило близо час. Когато мъжът стигнал върха, Ефинг го очаквал с пушка в ръка. Стотици пъти преди това бил репетирал тази сцена, но сега, когато се случвала в действителност, с учудване установил, че е ужасно уплашен. Нямало да продължи дълго, мислел си той, не повече от трийсет секунди, преди да се изясни положението — дали човекът е познат на отшелника или не, и ако е познат, дали Ефинг е успял да се дегизира достатъчно добре, за да може оня да го вземе за когото не е. Ако пък човекът бил самият убиец на отшелника, тогава въпросът за дегизирането отпадал от само себе си. Имало възможност и да е човек от спасителния отряд, някоя изгубена нещастна душа, надяваща се на награда. След няколко мига всичко щяло да се изясни, но дотогава Ефинг нямал друг избор, освен да очаква най-лошото. Давал си сметка, че не стигат останалите му грехове, ами на всичкото отгоре можел да стане и убиец.