С тъпа упоритост си измислял най-различни и съвършено невъзможни изходи от положението, но бил неспособен да предприеме каквото и да било. За няколко месеца се затворил и изчезнал от очите на света, спял денем в затъмнената си стая, а вечер излизал да се шляе из Китайския квартал. Само и винаги в Китайския квартал. Не че много искал да ходи там, но не намерил сили да се откаже. Против волята си тръгнал да посещава публичните домове, вертепите, в които предлагали опиум, и хазартните зали, скрити из лабиринта от тесни улички. Търсел забвение, така ми каза, искал да потъне в падение, равно на омразата, която питаел към себе си. Нощите му се превърнали в миазма от потракващи рулетки, дим и опиум, беззъби китайки със сипаничави лица, задушни бърлоги и неизлечима погнуса. До месец август успял да пропилее една трета от богатството си в подобни похождения и със сигурност щял да продължи така до края, каза ми той, докато парите свършат или докато се самоунищожи, ала в един момент съдбата го докопала и го прекършила надве. Сполетялото го нещастие наистина било внезапно и разтърсващо и му причинило ужасни мъки, но истината е, че нищо друго, освен катастрофална беда не можело да го измъкне от ямата и да го спаси.
През въпросната нощ валяло, така каза Ефинг. Бил прекарал няколко часа в Китайския квартал и вече се връщал към къщи, едва се държал на краката си, натъпкан до козирката с дрога, дори не знаел къде се намира. Било някъде три-четири сутринта, когато взел да изкачва стръмната уличка, водеща към неговия квартал. Спирал за малко до всеки уличен стълб да си почине и да си поеме дъх. Още в началото на пътя си изгубил чадъра и когато стигнал върха, вече бил вир-вода. Дъждът плющял по плочника, а главата му се въртяла в опиумно замъгление, затова дори не чул приближаването на човека, който го изненадал отзад. Както си крачел бавно и тежко, изведнъж усетил като че сграда рухнала отгоре му. Въобще не разбрал какво е — бухалка, тухла или приклад, би могло да бъде всичко. Почувствал само неимоверната сила на удара в основата на черепа, след което се строполил на тротоара. Останал в безсъзнание една-две секунди, а като отворил очи, усетил струя вода в лицето си. Пързалял се надолу по хлъзгавите плочи със страшна скорост, която не можел да намали — с главата напред, по корем, с разперени ръце и крака. Опитвал да се улови за нещо и да спре стремглавото си спускане. Опитвал се, но безуспешно, а и нямало как да се изправи, нито да направи нещо друго, освен да се носи надолу безпомощно. По едно време почувствал, че траекторията му се е променила, че тялото му се е извило под ъгъл спрямо тротоара и всеки момент ще изхвърчи на платното. Стегнал се за предстоящия отскок, но точно когато стигнал ръба на бордюра, неизвестно защо се завъртял на осемдесет или деветдесет градуса и се забил право в уличния стълб. В мига, когато гръбнакът му поел удара от сблъсъка с непоклатимото желязо, чул как нещо прещракало в него и усетил болка, пред която всички други болки бледнеели, толкова гротескна и силна, че тялото му буквално експлодирало.
Така и не ме посвети в медицинските подробности на травмата си. Задоволи се с диагнозата, само тя била важна. Много скоро докторите стигнали до единодушното заключение, че с краката му е свършено и каквито и терапии да се прилагат, никога няма да проходи отново. Странно, каза ми той, но след тази новина си отдъхнал с облекчение. Бил наказан и възмездието било толкова ужасно, че вече нямало нужда да продължава да се самонаказва. След като изплатил цената на престъплението си, отново се почувствал кух, празен и ненужен — без вина, без страх от изобличение, без опасения. Ако сполетялото го нещастие било от друго естество, може би нямало да има същия ефект върху него, но тъй като нито видял нападателя си, нито дори разбрал причината за атаката, не можел да тълкува случилото се другояче, освен като въздаяние свише. Според него така се раздавало най-чистият вид правосъдие — безмилостен анонимен удар, който се стоварва от небето, за да те премаже, привидно случаен и неумолим. Нямал време да се защити, нито да пледира, излагайки случая си. Още преди да разбере, че е започнало, делото приключило, присъдата била произнесена и съдията напуснал съдебната зала.