Скръцна със зъби и дочух леко дращене в гласа му, когато заговори. Неохотно ме попита ще искам ли да повдигна обвинение. Можех да го направя. Влизане с взлом, фалшиви обвинения. На Съмърс не му бе приятно да ме пита, дразнеше се, че за разнообразие този път аз бях правият. Но той се придържа стриктно към реда и закона. Това му е работата.
Милостиво отказах, но страхотно се забавлявах, докато на тръгване поставяше Мира на място. Заплаши да я даде под съд за фалшиво обвинение. Счита се за престъпление. Най-хубавото беше, че никога повече нямаше да й вярва. Това малко ме разведри. Но съвсем малко.
— По дяволите! — Джоко издиша бавно и довърши питието си с една бърза глътка. — Сигурен ли си, че искаш да имаш нещо общо с това момиче? — Поклати глава. Началото не е твърде обещаващо.
— Мира ми е заседнала в гърлото още откакто си пренесох някои вещи. — Потупах чашата на масата и започнах нервно да чертая кръгове с нея. — Кълна се в бога, че ако някога се опита…
— Чакай, чакай! — прекъсна ме бързо Джоко. — Спри се. Откакто си се нанесъл?
Опитах се да го пусна покрай ушите си.
— Занесъл съм някои вещи. По принцип съм си у дома. Просто държа няколко неща там.
— И така да е… — Внезапно мирисът му издаде лека тревога и известна радост. — У Линда не беше оставил даже четка за зъби, а й предложи брак.
Не знаех как да го обясня. Като че ли нямах избор. Случи се някак си без намеса от моя страна. Не мога току-така да прогоня чувствата. Нуждата да бъда със Сю. Част от мен не искаше това да свърши. Никога преди не бях изпитвал такива чувства и е невероятно! Но ме плаши, тревожи и дори отчайва. Така обясних и на Джоко. Кимна мъдро, сякаш отлично знае за какво става дума.
Тогава се случи пак. Свободното падане. Застинах на място. Отново се озовах едновременно на две места. Виждах Джоко. Виждах бара, усещах масата под ръката си, но бях и другаде. Чувствах се щастлив. Усещах биенето на друго сърце, не моето. Ръце нежно масажираха раменете ми и беше хубаво. Видях лампа и полирано дърво, разположени над бара. Дочух силен трясък, сякаш бързо и силно се счупи дърво. Беше смях на жена. Подуших специфичния парфюм на Линда.
Огледах се. Не беше наблизо. Където и да се намираше Сю, отново бях с нея. Долових изненадата й, когато ме усети в себе си, и шокът прекъсна връзката. Отново си бях аз. Сякаш внезапно в съзнанието ми изникна тухлена стена и изолира емоциите. Стената миришеше на козина.
— Добре ли си? — дочух гласа на Джоко като насън. — Пак изчезна.
Отговорът ми прозвуча толкова неуверено, колкото се чувствах:
— Да, наред съм.
Прекарах цялата нощ у Ник. Джоко ме остави да си седя в сепарето дори след като затвори. Взе ми бутилката. Това е закон.
Призори се върнах в къщата на Сю. Не беше си лягала.
Усетих мириса й, щом прекрачих прага. Нежен и мускусен, изпълнен с тревога и угризения. Беше се забавлявала, но би предпочела да е с мен. Искаше ми се да я прегърна, да я докосна, ала разбирах, че ако я пипна дори с пръст, всичко ще бъде простено. Не можеше да е иначе. Но и не трябваше да ми харесва.
Слязохме долу, за да бъдем насаме.
— Добре ли се забавлява? — попитах небрежно, докато събувах обувките си, изпразвах джобовете си и проверявах оръжието.
— Знаеш, че отговорът е „да“ — изсумтя развеселено, но не се разсмя. — Нали известно време беше там.
Не исках да го призная. Беше абсурдно. Даже съвсем абсурдно. Продължих да се движа, за да стоя далеч от нея.
— Къде беше?
— Видях се с Джон, но това вече ти е известно. Според него не трябваше да шофирам. Затова звъннах на Линда. Не се сетих за никой друг. Дойде да ме вземе. Ходихме на боулинг.
— Боулинг? — Това обясняваше образите. Ярки светлини, падащи кегли.
— Имат пътека в мазето си. — Наситеният цитрусов аромат се примеси с други чувства, които още не разпознавам. — Харесвам Кармине. Напомня ми за теб.
Така и трябва да бъде. Израснахме заедно. Сю се усмихна доволно.
— Той реши, че Линда и аз сме близначки, разделени след раждането.
— И защо? — Настаних се на канапето и потупах мястото до мен. Разположи се с леко подрусване.