Още по-близо. Виждах желанието и гладът да припламват в погледа й. Очите й потъмняха, от тях искреше електричество. Рязко се спрях, когато гърбът ми опря в стената. Защо трябва да се боя от това? Защо се ужасявах, че може да ме докосне?
Веднага щом въпросът се оформи в съзнанието ми, разбрах отговора. Чувствата, които ме обземаха, когато бях със Сю, дори без секс, водеха до зависимост. Излитам високо, когато е с мен, и пропадам в тъмна бездънна пропаст, когато не е. Като всяка друга зависимост, и тази не подлежи на контрол. Не е по силите ми. Нуждая се да бъда с нея.
Сексът е съвсем друго. Познавам хора, които се пристрастяват към секса, но то е физическо усещане, зов на плътта. Това е зависимост. Не от определена личност. Зависимостта беше от Сю, не от онова, което правим в леглото.
Осъзнах, че съм готов да убивам за нея, ако се окаже застрашена. Бях убивал за нея. Бях готов да се откажа от всичко в живота си, за да съм с нея. С потръпване осъзнах, че съм готов да умра за нея. С готовност бих се отказал от цялата си същност. Трийсет и седем години индивидуализъм се стопиха за миг.
Пристъпи още крачка напред. Почти се допряхме. Треперех целият, но явно не можех да й откажа. Не бях в състояние да убедя мускулите да отместят тялото ми. Докосна бузата ми с ръка и се почувствах неизразимо добре. Затворих очи и се отдадох на насладата от електризиращия контакт.
Премина последните сантиметри, които ни деляха, и аз й позволих. Очите ми останаха затворени. Вдъхвах уханието й. Стиснах ръце в юмруци, за да не ги протегна и да я притисна към себе си. Отчаяно желаех да потъна в аромата й, в тялото й. Но не можех да й попреча да ме докосва. Господ да ми е на помощ! Прокара ръце по бузите и врата ми и ги положи на раменете ми. Приведе се и притисна цялото си тяло към моето. Ръцете ми се тресяха. Копнееха да направят това, което им забранявах. Здраво стиснах зъби. Всеки мускул от тялото ми бе напрегнат да отхвърли този копнеж. Мога да се справя! Ще контролирам собствения си живот!
Думите й бяха шепот, изпълнен с болка и притеснение:
— Не ме искаш… защо?
Отдръпна се от мен. Усетих електричеството между нас да отслабва и да се опъва като ластик. Танцуваше по тялото ми и отворих очи да я погледна. Бе застанала в средата на дневната. Погледът й бе наранен. Отказваше да срещне моя, но въпреки това миришеше на топлина и желание. Миришеше като нещо, което ми принадлежи. Само на мен. Като любима тениска или бебешко одеялце.
Заговорих тихо, но гласът ми проехтя в собствените ми уши. Сякаш близостта й изостряше вълчите ми способности.
— Започвам да се изгубвам, Сю. Губя се в теб. — Приближих се към нея, макар да разбирах, че идеята не е добра. Електричеството се засили. Сладки опарвания. Спрях. — Вече не знам дали чувствата ми са мои или твои. Не искам да загубя самоличността си, усещането ми за самия себе си.
Погледна ме и кимна.
— Разбирам. Както тичахме заедно, когато беше вълк, или виждахме бара, когато бях при Линда.
Виждала е бара? Не бях осъзнал, че се случва едновременно!
— Но не се страхувам като теб. — Леко се приближи. — Не е нещо лошо. Просто е различно. Някои неща като тичането даже ми харесват. Ами сексът! Не можеш да отречеш, че е невероятен — усмихна се и стомахът ми се сви.
Ръцете ми я обгърнаха толкова плътно, че в един момент се наложи да я пусна. Намерихме се в леглото и се наложи да се вкопча в него от страх да не я нараня. Всеки тласък ставаше все по-мощен. Протичаше помежду ни и достигна нажежена до бяло наситеност.
Оргазмът ме завари неподготвен. Съсредоточи се навсякъде и никъде. Всеки нерв, всеки мускул изпита абсолютния връх на екстаза. Не можеше да се вмести никъде в моята опитност. Сякаш си жив само когато има пълнолуние и внезапно за пръв път забелязваш слънцето. Никога не бих могъл да го изпитам с друга жена. Никое друго усещане нямаше да ме засити.
Искаше ми се да изрека толкова много, но думите не ми достигаха. Не беше любов. Беше много повече и много по-малко. Не можах да й отвърна по друг начин, освен да й прошепна: „Знам, мила. Знам.“ И наистина го знаех. Подушвах го, долавях го като пулсиране в съзнанието си. Усетих как вътре в мен се руши нова преграда. Съвсем малка, но въпреки това…
Примката се затягаше все повече и повече.
Двайсет и седма глава
Два дни по-късно, докато се бях разположил на пода в „Хъмфрис“ и разглобявах охранителните сензори за рутинна проверка, телефонът ми иззвъня. Тъкмо бях решил да оставя съобщението в гласовата си поща, но хвърлих поглед към дисплея и отговорих: