В пролуката между дръпнатите завеси зърнах момичето — Сали, да влиза в стаята. Беше млада, на не повече от седемнайсет, макар да изглеждаше на петнайсет. Бе облечена в бюстие и шорти, а дългата й руса коса бе сплетена на плитки. Имаше бретон и големи сини очи.
Не си губеха времето. Мишената мина край нея и заключи вратата. Когато се обърна, тя го чакаше и пристъпи в прегръдките му. Дрехите им изчезнаха за секунди и видях как я вдигна, положи я на леглото и се заеха със секс. Не с любов. Нямаше чувства, нямаше тръпка. Открехнатата завеса ми предоставяше необезпокояван изглед към акта им и аз вдигнах пушката.
Сали прекара пръсти през косата му и прошепна нещо. Той се усмихна ослепително. Убедително. Отдръпна се от нея и тя слезе от леглото. Наведе се над дюшека и той застана зад нея. Сега или никога.
Изведнъж осъзнах, че Сю е с мен и усеща същото, каквото и аз: тежестта на пушката през дебелите кожени ръкавици, хладния ветрец, който рошеше косата ми назад. Разбираше какво правя и бе ужасена.
Вбесих се. Нямаше право. Нямах време да се съобразявам с чувствата й, докато се прицелвах в мишената през снайпера. Рязко прекъснах връзката между нас, като използвах мисълта си. За първи път можах да го направя.
Следващия път, когато мишената вдигна глава, натиснах спусъка. Ударът го отхвърли напред и се стовари върху леглото, като затисна Сали под себе си. Тя се измъкна изпод мъртвата му тежест, обляна в кръв. Отстъпи от тялото с писък, който прониза нощта. Лицето й издаваше паника. Не беше осъзнавала реалността на това, което се бе съгласила да направи, което бе предизвикала. Грабна дрехите си и избяга от стаята. Останах още няколко секунди да се уверя, че мишената не диша и не мърда.
Върнах се към мрака на гаража. Беше време да се изтегля, преди някой да реши да предприеме нещо. Поставих „Томпсъна“ обратно в кобура на рамото и закопчах сакото си. Не беше лесно да открия подходящ кобур. Обикновено държа оръжието си в специално отделение на чантата ми с инструменти. Имам два комплекта инструменти, еднакви до последното винтче и болтче, само с една разлика. Начинът, по който черният изолирбанд е увит около дръжката небрежно, е различен. На дневната ми чанта е омотан по посока на часовниковата стрелка, а на нощната — обратно. Разпознавам разликата при допир. За съжаление, оптичното устройство на „Томпсъна“ не влизаше в калъфа. Наложи се да претърся целия град за подходящ кобур. Тежестта му под мишницата ми е почти като на ловна пушка и има допълнителен ремък около кръста ми, за да създаде подходящ ъгъл за изваждане. Още една причина да нося горна дреха.
Вдигнах куката и въжето от пода до мен и решително се отправих към центъра на гаража. Бях паркирал на първия етаж, но всеки, който слиза по стълбите или излиза от асансьора, може да бъде забелязан дори отдалеч.
Бях се погрижил предварително да изпиля шиповете на всяка една от петте куки. Грижливо бях закрепил две от тях за перилата, които заобикаляха шахтата в средата на гаража. Шахтата минаваше от първия до последния, петия етаж, където се намирах. Въжето беше боядисано в сиво, за да се слива с бетона. Преметнах го през парапета и проследих как лети спираловидно надолу. Когато престана да се люлее, предпазливо се покачих на парапета.
Точно тогава дочух приглушен вик на жена. Моментът не бе подходящ да проявявам любопитство, но тихо се покатерих обратно и се насочих към посоката на звука.
Жената в синьо бе притисната до стената. Дебел бял мъж с дълга черна коса и мръсна тениска я опипваше с едната си ръка. С другата бе притиснал устата й. Явно не само аз дебнех в гаража тази нощ. Жената не бе мой проблем, освен това бе проявила непредпазливост. Върнах се към собствените си проблеми.
Замислих се. Мразя, когато става така. Сю ми оказваше лошо влияние дори когато не присъстваше в съзнанието ми.
Заслужаваше ли жената да търпи опипванията на този мъж, да изстрада проникването? Понесеното досега щеше да я научи да бъде по-бдителна.
Въздъхнах и отново се пресегнах под сакото. Бях достатъчно близо и не се нуждаех от оптика. Всъщност дори нямаше да ми свърши работа на такова разстояние. Отворих пълнителя да извадя гилзата от използвания куршум и да извадя друг от джоба си. Не трябваше да стане така, но гилзата изскочи от пълнителя и излетя във въздуха. Приземи се в мрака и чух как се търкаля надолу по бетонната рампа. Последвах я възможно най-бързо, без да ме забележат. Двойката до асансьора не чу лекия метален звук и движението ми. Зърнах гилзата тъкмо когато се търкулваше в канал с решетка. По дяволите! Трябваше да я зарежа.