— Добре тогава… — Приближи се към мен с ръце на кръста. — Наистина ли те интересува? Не мога да се забавлявам в театъра, като знам, че някой е лишен от живот.
Точно от това се опасявах. Могла е да остави майка си за вечерта, но не е искала да седи редом с убиец.
По дяволите! Не! Независимо какво ни свързва, това не й влизаше в работата. Трябва да намеря начин да я държа далеч от съзнанието си, докато работя, да контролирам намесата й.
Престанах да чистя и грижливо поставих „Томпсъна“ с шомпола все още в цевта върху вестника. Острата миризма на почистващите препарати ми причиняваше главоболие, което ми пречеше. Не допринасяше за подобряване на настроението ми. Втренчих се в нея и тя отвърна на погледа ми. В очите ми, както и в нейните, се четеше гняв. Тя първа извърна поглед.
— Не! Не извръщай поглед! — казах дрезгаво. — Погледни ме! — Замълчах, после тихо, но настойчиво повторих: — Погледни ме, Сю.
Послуша ме. Погледът й изразяваше едновременно ярост и болка.
— Аз съм наемен убиец. С това си изкарвам хляба. — Отново погледна встрани.
— Погледни ме! — Тя рязко завъртя глава. — И не започвай пак с морализаторския тон, Сю! Ти ме издири заради професията ми. Искаше да ме наемеш да прекратя живота ти. Нищо ново за теб. Не съм го пазил в тайна от теб.
Изправих се и тръгнах към нея. Отстояваше възгледите си непоклатимо. Нямаше да я нараня. Не можех да я нараня. Странното е, че тя го знае. Запитах се дали ще бъда в състояние да свърша работата.
— Когато се запознахме, имах три ангажимента, които бях поел. Вече ми бяха платени. Този бе извънреден. Но ти казах за останалите. — Положих ръка на рамото й. Макар да бяхме сърдити, електрическите искрици пробягваха между нас. Беше втренчила очи в земята. Отказваше да срещне погледа ми.
— Откакто се съгласих да бъда твой телохранител, пристигнаха девет поръчки. Девет перспективни удара — оставих думите да проникнат в съзнанието й. — Отказах всичките.
По лицето й се изписа изненада и тя ме стрелна с поглед.
— Телохранител — продължих аз, — това е начин на живот. Пазя тялото ти. Само твоето. Никой няма да се доближи до теб. Никой няма да те нарани. Готов съм да убивам за теб. Готов съм да приема куршума вместо теб.
Възцари се напрегната тишина.
— Ами останалите? Спомена три поръчки. Ами хората, които ще умрат, които възнамеряваш да убиеш! Как да живея с тази мисъл?
Свих рамене.
— Не знам по какъв начин ще постигнеш мир със себе си, Сю. Единственото, което знам, е, че трябва да го направя. Планирано е трима души да умрат. Ако не от моята ръка, то от нечия друга. Но разбери, така или иначе, те ще умрат.
Поставих ръце на кръста й. Неохотно ми позволи.
— Ако ще те накара да се почувстваш по-добре, онзи тип беше убиец. Бяха го изпратили да очисти Кармине. Вероятно Линда също щеше да го отнесе. Що се отнася до останалите, те са извършили достатъчно престъпления да им осигурят доживотна присъда. Единият даже може да отиде на електрическия стол. Никой от тях не е отмъстителен съпруг или бивш любовник. Поръчките са просто работа. Но проумей, че дори и да не бяха, аз съм поел ангажимент и ще го изпълня.
Снощи, когато й бях обяснил естеството на поръчката, миризмата й бе издала изумление. Долових, че обидата и гневът потъват във вихъра на тревогата за Линда и Кармине.
Вдигнах брадичката й с едната си ръка, докато срещна погледа ми. Говорех тихо, но решително:
— Не искам да те загубя заради това, Сю, но дадените обещания са важни за мен. Разбираш ли ме?
Кимна, но не отвърна. Беше готова да се разплаче. Не можех да го понеса. Притеглих я в прегръдката си. Накрая Сю също ме прегърна. Останахме така известно време, докато тя се опитваше да подреди мислите си. Когато се прибра у тях, вече се чувстваше по-добре. Напрегната и тревожна, но по-добре.
Разбирах, че това е критичният момент. Или приема, или късаме. Един от двама ни ще трябва да се пречупи.
Но няма да съм аз.
Двайсет и осма глава
Пълнолунието наближаваше. Усещах го като призрачно присъствие, стаено зад слънцето. Оттук нататък, докато луната се налее, винаги, когато погледна наситеносиньото небе, ще усещам привличането. Още малко, казва вълкът. Още малко и ще бъдем свободни.