Отново пауза.
— При други обстоятелства бих посъветвал човек като теб да не се увлича по човек като Тони…
Браво, благодаря ти, Джон! И аз те обичам.
— Но ние говорим за Тони. Аз го разбирам. Той притежава ценности. Израснал съм в неговия свят. Безмилостен е, но има морал. Например никога не би убил дете. Способен е да обича. Повечето убийци не са. Не мога да кажа, че може да бъде спасен, защото не се нуждае от спасение. Ако мислех така или бях преценил, че изолацията ще му помогне, самият аз щях да го сторя преди години. Трябва да решиш дали можеш да се откажеш от онова, което считаш за своя роля в света, и да обичаш Тони.
— Не мога да имам и двете, нали?
Джон се разсмя.
— Не и ако не получиш раздвоение на личността. Онова, с което Тони си изкарва хляба, не е „редно“ според определението на човечеството в религиозните трактати. Явно то е причината за вътрешния ти конфликт. Но също така не е зло, ако вземеш предвид намерението.
Отново почувствах кимането на Сю.
— Той не желае смъртта на другите. Казвал ми го е.
— Точно така. Това, което прави, винаги е съществувало. Не се шегува, като казва, че ако не е той, ще е някой друг. Познавам няколко души, които незабавно биха поели работата му.
— Ще се спре ли някога? Какъв ще бъде, ако го направи?
— Когато се умори от гонитбата и от пушилката, с които се сблъсква всеки ден, ще се спре. Тони не се нуждае от адреналин като някои други. За него това е просто работа. Някой ден ще сложи край. Татко му се справя чудесно, откакто се пенсионира. Разбрах, че е станал почтен гражданин някъде във Флорида.
Чух как Сю се изкиска.
— Много „почтени граждани“ в историята преди са били разбойници — продължи Джон. — Ще можеш ли да изчакаш Тони? И струва ли си, ако никога не се промени?
Настъпи поредната пауза.
— Аз съм тази, която трябва да реши, нали?
— Да, и можеш да вземеш решение. Напълно си способна на това. Не мисли за майка си и нейните желания. Не мисли за сестрите си или децата им. Не мисли дори за Тони. Мисли за Сю. Кое е най-доброто за теб?
— Ще помисля по този въпрос. Или трябва да го приема и да го обичам, или…
— Или не. Но дори без него ти притежаваш собствена стойност. Само трябва да откриеш своето място.
Почувствах, че приема това, вярва му. Хареса ми.
— Но какво ще стане, ако моят избор ме промени? Ами ако Тони е с мен само заради сегашната ми личност? Ще ме напусне ли, ако моето място се окаже нещо различно?
Хм! Добро попадение. Трябваше ми минута да го обмисля. Дали я искам такава, каквато е сега? Или се опитвам да я моделирам според представата ми за нея? Като че ли и двете. Защо ще й помагам да се изясни пред себе си, ако исках да си остане такава, каквато е? А ако мястото й е някъде другаде, така да бъде. Така или иначе, вече се опитвам да свикна с чувството, че бих могъл да я загубя.
— Иска ми се да мога да ти отговоря, Сю. Не знам какво мисли Тони. Но мога да ти кажа как е реагирал в подобни ситуации в миналото. Тони разбира и дори желае хората, както и самият той, да се развиват. Всеки ден предизвиква ума си. Постоянно чете. Глупостта и мързелът го дразнят. Изобщо не би те търпял, ако не си умна. Мисля, че колкото повече израстваш, толкова повече подкрепа ще ти оказва. — Гласът му леко се промени и си представих как свива рамене. — Може и да греша, разбира се. Случвало се е и преди. — Смени темата: — Но какво ще стане на срещата със сестра ти днес? Защо трябва да се виждаш с нея? Мислех, че след скандала, който имахте…
Сгънах вестника и запалих двигателя. Щяха да разговарят още няколко минути. Чух това, което ми беше нужно. Тя бавно се възстановяваше. Но ми се искаше да не усещам присвиване в стомаха, когато Джон каза „без него“. Мамка му!
Дадох мигач и се включих в движението. Докато се отдалечавах, очаквах, че разговорът в съзнанието ми ще бъде заглушен. Не стана така. Нямаше начин да се отърся от гласовете им. Сякаш бяхме заедно в колата или говореха по радиото. Беше сетивно усещане, не умствено.
— Спомняте си скандала? — в гласа на Сю прозвуча изненада.
Определено дочух мъжки смях.
— Имам добра памет, Сю. Да, помня скандала. Стана заради уроците по езда.
— Не мога да се начудя на самообладанието й! От къде на къде Бекки си е втълпила, че само защото имам пари, трябва да издържам семейството й до края на живота си? Парите са си мои. Аз купих билета. Бекки казваше, че лотарията е пилеене на средства. Данък за глупаците. И изведнъж започна да смята, че заслужава дял от състоянието ми? — Усетих в главата си горчивината и злобата.