Усмихнах се. Почти виждах как жестикулира с ръце, и Линда го прави.
— Основах тръст, като се опитах да бъда загрижена. Сега, когато се превърнаха в новобогаташи — с моя помощ, — изведнъж решиха, че не им стига това, което им отпуска тръстът. Животът на Бекки и Робърт е обезпечен до края на живота им, но се предполага, че аз трябва да плащам уроците по езда на Синди и Майк? Защото новите приятели от клуба им се смеят, а те просто не могат да си позволят „допълнителни разходи“? Не го разбирам. Как й идва наум дори да попита? Защо си мислят, че имат право върху моите неща? Наистина не разбирам!
— Не е толкова необичайно, Сю. Разбирам, че ти е трудно да го осъзнаеш, но такъв е общоприетият начин на мислене. Имаш повече пари, отколкото ти трябват. Трябва да даваш с радост, защото са ти близки.
Сю въздъхна раздразнено.
— Мога само да ти обясня мотивите им, Сю. Не мога да ги променя. Тогава защо пак искаш да говориш с нея? Защо искаш да си причиниш още болка?
— Направих нещо, преди да дойда тук. Възнамерявам да й го съобщя лично — в гласа на Сю имаше решимост и съвсем мъничко страх.
Щом отворих вратата на колата и слязох на тротоара, гласовете внезапно изчезнаха. Сякаш колата бе нещо като антена и щом се отдалечих, сигналът се разпадна. Изведнъж пак си бях аз. Защо трябва да се тревожа, че ми липсва?
Почти бях готов да се върна в автомобила, за да проверя дали ще чувам гласовете им отново, но не го направих. Колкото и да бях любопитен да разбера какво е направила Сю, ако тя искаше да науча, щеше да ми каже.
Влязох в заведението на Ник и се разположих на високия стол пред бара. Дочух пищене откъм кръста си и осъзнах, че пейджърът ми звъни от известно време, а аз не съм го чул. Откачих го от колана и погледнах дисплея. Три нови обаждания. Не ми е ясен този скок в бизнеса. Случвало се е да минат дни без нито едно позвъняване. Сега ми се струва, че всеки час пристига по някое.
Прекарах следващите деветдесет минути на монетния автомат в коридора. Отказах дванайсет поръчки. Абсолютен рекорд. Препратих ги на Скоти. По дяволите! Не прехвърлих нито една на Джери. Не и преди Кармине да ми нареди.
Чаках двойната си порция пържени скариди и картофи. Когато при ремонта Джоко премахна кухнята в полза на дансинга, все пак остави фритюрника. Постави го в малко помещение до хладилника при входа. Не е кой знае какво, но доста неща могат да се приготвят във фритюрник. Като бонус, пържените храни правят мазен слой в стомаха и хората не се напиват толкова бързо, а тийнейджърите могат да се отбият за нещо безалкохолно и да послушат музика на живо.
Джоко беше притичал до банката и бе оставил Марни да пази бара. Тъкмо поставяше пред мен кошничката със скариди, когато Джоко влезе. Можах да го подуша и да го наблюдавам в огледалото зад бара. Стресна се, когато ме забеляза. Миризмата му се промени, издаваше тревога, дори страх.
Спря се до мен и нервно се огледа.
— Какво търсиш тук, Тони?
Погледнах го в огледалото. Сбърчих чело от смущение.
— Обядвам. Защо?
— Съмърс беше тук по-рано, търсеше те.
Думите му ме наостриха до краен предел.
Прилепите запърхаха в стомаха ми.
— Някаква представа за какво?
Направи ми знак да го последвам до сепарето отзад и аз взех със себе си скаридите и бирата. Ако се наложеше да си плюя на петите, исках да е на пълен стомах.
Седнах и той се наведе към мен.
— Не знам със сигурност, но изглеждаше доста настръхнал. Джанис чула партньора на Съмърс да споменава на излизане, че изгаря от нетърпение да ти сложи белезниците.
Да, определено бяха прилепи.
— Имаха ли заповед? Ти какво им каза? — Отхапах една скарида до опашката. Нямаше време да поръчам сос.
Джоко сви рамене.
— Казах им истината — че не съм те виждал дни наред. Почакаха малко и поговориха с някои от клиентите, преди да си тръгнат. Разпитаха и Джанис. Тя попитала защо те търсят. Не й казали, но подочула нещо за жена, която те разпознала в албум със снимки.
Мамка му! Знаех си, че не трябва да я оставя да си тръгне. Трябваше да елиминирам и двамата.
Чух скърцането на автомобилни гуми отпред, хвърлих поглед през витрината и видях колата на Съмърс, следвана от три полицейски автомобила. Вратите се отвориха. Бяха извадили оръжието си.