— Пак ли се отнесе, Тони? — попита Джоко. Отново трябваше да се справям с две неща едновременно.
— Североизток — прочистих гърло и гласът ми укрепна. — Трябва да тръгнем на североизток. Сю е в опасност. — Погледнах го в паника. — Можеш ли да ме откараш на североизток?
Радвах се, че Джоко има запазено място. Отворих вратата на светлосиния „Линкълн“ отляво и седнах вътре. Автоматично се пресегнах към предпазния колан, но си спомних, че колата е доста стара и коланът минаваше през коленете. Той зае шофьорското място и включи двигателя. Хвърли ми зъл поглед, в който се смесваха притеснение и гняв.
— Какво, по дяволите, беше това? Щях да ти помогна! Защо пистолет?
Опитах се да се съсредоточа върху въпроса му. Непрекъснато примигвах. Езикът ми бе надебелял и едва го движех.
— Заложник — втренчих се в него с надеждата да го накарам да разбере хода на мислите ми. — Сега си заложник, не си съучастник. Нищо няма да ти направят, след като ме оставиш при Сю.
Вдигна вежди, а челюстта му увисна.
— Едва ходиш, не можеш да говориш и измисли всичко това, когато ченгетата влизаха? Искам да кажа, знам с какво се занимаваш, ама това си е… леле!
Отдели се от бордюра и даде газ. Хвърляше чести погледи към огледалото за обратно виждане.
— Ще ни проследят, нали разбираш?
— Тогава трябва да се отървем от тях. Познаваш ли Лео Скаполо?
Погледна ме, сякаш съм се смахнал.
— Само съм чувал за него. Не е цвете за мирисане.
— Пипнал е гаджето ми. Трябва да си я върна.
— Твоето гадже? Онази, за която ми разказа? Мамка му! — Замисли се за момент и поклати глава с разтревожен вид. — Човече! Лео Скаполо — изруга под носа си. — Абсолютно вярно! Аз съм заложник. Никой не стреля по заложниците. — Поредният поглед в огледалото предизвика поредица псувни. Изви рязко по някаква алея. — Къде трябва да отидеш? Знаеш ли къде е тя?
Поклатих глава. Не знаех. Път, запитах аз. Какъв е пътят? Магистрала? Черен?
Усетих как Сю се изправя, сякаш се намира в колата при нас. Изведнъж страхът изля адреналин в кръвта ми. За кратък миг успях да погледна през очите й. Разпознах още един от мъжете. Както и Сю. Вини се бе завърнал и се радваше, че се намира там. Готов съм да се обзаложа, че когато Лео е търсил местен талант, Вини е подскочил от радост. Вини е такава курва, когато опре до пари. Видях го с нейните очи. Погледна я предпазливо, щом осъзна, че е доста оживена. Забелязваше прекалено много.
— Лео — чух го да казва, — мисля, че трябва да я светнем.
Усетих паниката на Сю, докато двамата гледахме как Лео извръща грозната си глава и спира мънистените си очички върху нея.
Обади се един от мъжете в микробуса:
— Още не. Искам си куфарчето. Къде е то?
Сю поклати глава и видях през очите й как Лео вири нос и души.
— Не знам. У Тони е.
— Не искам да наранявате момичето, докато не си върнем документите, Скаполо.
Лео се озъби:
— Не ми казвайте как да си гледам работата. Грешката е колкото моя, толкова и ваша.
— Господин Преца не е доволен от досегашната ти работа, Скаполо. Изпратиха ме, за да сме сигурни, че няма да омажеш и тази.
Изръмжа ниско и дълбоко и за момент си представих как момчето на Вито леко пребледнява.
— Добре. Ще й поставим една инжекцийка, за да се поразговори. Това ще зарадва ли шефа ти?
Очите на бияча още бяха широко разтворени. Преглътна със затруднение и кимна.
Лео направи знак на Вини. Сю се извърна, докато Вини вадеше спринцовка от една черна чанта. О, не! Не и игла. В никакъв случай! Махна предпазното капаче сякаш в забавен кадър. Ръце сграбчиха Сю. Две от тях принадлежаха на Боби. Предателско копеле!
— Няма страшно, красавице. Ще си вземем куфарчето от приятелчето ти. Но преди това малко ще се позабавляваме!
Нечия ръка издърпа нагоре ръкава й, за да оголи кожата. Паниката ми се прибави към нейната. Не можех да допусна иглата до нея — трябваше ми будна и нащрек, ако исках да я открия.
Започнахме да се борим и ръцете затегнаха хватката си. Пръстите стискаха достатъчно силно да причинят синина. Не ми пукаше. Никакви игли! С мъка си поемах дъх. Адреналин обля мускули, които не бяха моите, и ме обзе свръхестествена сила. Усетих, че връзката между нас разтвори друга заключена врата.