Сю се плъзна по пода, когато микробусът се разтресе и спря сред облак прах. Подуших праха, който погъделичка носа на Сю, раздразни изострените ми сетива и тя кихна, преди да успея да я спра.
— Добре — изрече мазният глас на Лео, преди тя да отвори очи. — Свестила си се. Искам да си в съзнание. Искам да те е страх.
Слезе от микробуса и отвори плъзгащата се странична врата. Очите на Сю се разтвориха и видях лицето му. Черните му очи проблясваха, докато я гледаше втренчено.
— Ще се наложи да ми кажеш всичко, което знаеш, момиченце. После аз ще ти разкажа всичко, което възнамерявам да направя с теб. Преди да го направя — наведе се към Сю.
Подуши тялото й от косата надолу и се спря до слабините. Усетих потръпването й. Той се засмя подигравателно.
— Миришеш на онази гадина Тони. Ще се погрижа за това. — Наведе се и бавно облиза бузата й. Тя изпищя, а той се разсмя.
Червена мъгла затъмни зрението ми и изръмжах ниско и дълбоко, докато завивахме по пътя към изоставеното летище. Джоко се суетеше на волана, защото не беше сигурен дали да спре, или да кара по-бързо.
Последният проливен дъжд бе издълбал дълбоки улеи по черния път. Джоко се видя принуден да забави колата до пълзене, за да не загуби масления резервоар. Почувствах как Лео вдига Сю и я изнася от микробуса. Тя се съпротивляваше, но дори с моя помощ силите й не бяха достатъчни. Лео я държеше без никакво усилие, после я положи на земята. Пусна я и остана встрани в очакване. Очите му се усмихваха. Забавляваше се. Другите от охраната понечиха да се приближат, но той ги възпря с жест.
Бягай!, изкрещях в главата й. Тя се подчини, извърна се и хукна с всички сили, но усилието се оказа напразно. Както в един момент Лео си стоеше на мястото, в следващия се озова пред нея. Като по магия. Тя попадна точно в протегнатите му ръце. Движението му бе толкова мълниеносно, че погледът не можеше да го долови.
— Здрасти, бебче! — Зашлеви я силно през лицето с опакото на дланта си. Тя се свлече върху прашната земя. Беше изумена. — Искаш да си поиграем ли? Наточил съм всички ножове. — Наведе се и с произнасянето на всяка дума докосваше носа й. — Специално… за… теб.
Усмивката му бе зловеща.
Усетих, че лицето ми пламти там, където Лео бе ударил Сю. Вълна на ярост премина през вените ми.
— Подкарай проклетата кола! — изревах злостно на Джоко. — Ще я убие!
Вече виждах летището в далечината, но нямаше да стигнем навреме, ако не ускорим ход.
Беше ред на Джоко да се вбеси.
— Ако подкарам проклетата кола по-бързо, ще счупим ос. Тогава изобщо няма да стигнем дотам. Ако мислиш, че можеш да се справиш по-добре, върви пеша.
Разбирах, че не трябва да си го изкарвам на него. Кашата не бе забъркана по негова вина. Опитваше се да помогне. Но това не спасяваше Сю. Усещах как краката й се влачат по земята. Ритна и се сви, но Лео продължи да я притегля все по-близо към металната съборетина в края на пистата. Главата й се удари в камък и пред погледа Ни пробягаха искри.
— Не ни чакайте, момчета — извика Лео през рамо, докато я влачеше по земята.
Видях останалите мъже през погледа на Сю. Боби определено изглеждаше вбесен, а останалите бяха уплашени, но никой не се помръдна да спре Лео. Никой не искаше да се намеси.
Нямаше да стигна навреме. Щях да я загубя. Да усетя мъките й. Кракът ми нервно потупваше по пода на колата. Не можех да се съсредоточа върху нищо, освен сградата в далечината.
Точно тогава усетих спазъм в крака, който движех. Неконтролируемо. Стана ми горещо. Бях като трескав. Усещането беше познато. Но до пълнолунието оставаше повече от седмица! И посред бял ден!
Трябваше да сляза от колата.
— Спри! — изкрещях, но Джоко продължи да кара, като внимаваше да заобиколи следващата голяма дупка. От моята страна на колата дъното й не се виждаше.
Обзет от паника, аз се пресегнах и завъртях ключа. Двигателят загасна и кормилото блокира. Джоко дори нямаше време да ми се озъби. Предната лява гума незабавно се озова в дупката, която той се опитваше да избегне. Точно до оста. Металът застърга по спечената почва — непреодолима сила срещна неподвижен обект. Чух как резервоарът за масло се откача и рамата се изви, когато оста се счупи. Носът ми се изпълни с миризмата на нагорещено масло. Слава богу, не и на бензин.