Нахвърли ми се, преди да съм готов. Както винаги — нащрек да се възползва от нечестното предимство. Но пък какво общо може да има една хиена с честния бой? Беше във въздуха, когато чух първия изстрел и усетих миризма на пресен барут. Тялото му отхвръкна настрани. Изкряска и падна на едната си страна. Видях раната на мястото, където го беше засегнал куршумът. Плътта по краищата бе разкъсана. Не заздравяваше като ухапванията.
От раната се надигнаха кървави мехури и разбрах, че куршумът е засегнал белите дробове. Така. Вдигна глава и миризмата на изкипяло кафе, на яростта му, изпълни ноздрите ми и надделя над мириса на кръв. Започна да се изправя. Дори и смъртно ранен, бе в по-добра форма от мен. Втори остър звук разцепи въздуха и главата му се удари в земята. Лявото му око изчезна сред взрив от козина и тъмна каша.
Извърнах глава и видях как от стоманеното дуло на деветмилиметровия пистолет на Боби още се издига дим.
Вини беше толкова потресен, колкото и аз. Вдигна своя „Браунинг“ и започна да стреля. Боби бе гъвкав като живак и намери прикритие. Отвърна на огъня и тялото на Вини потръпваше при всеки куршум, който го засегнеше.
Куршумите свистяха над мен. Повлякох тяло към Сю. Беше почти в безсъзнание. Не я усещах.
Затворих очи и потърсих тънката нишка. Лъскавата проблясваща нишка енергия, която беше Сю. Открих я, но бе угаснала и отпусната. Едва просветваше.
— Сю?
Клепачите й затрептяха и тя ме погледна. Едва доловимата й усмивка стопли сърцето ми.
— Май… не трябваше да стане така, нали? — гласът й бе дрезгав шепот.
— Ще се оправиш. — И двамата разбирахме, че лъжа.
Внезапно се възцари тишина. Отсъствието на звуци ме стресна. Вдигнах поглед. Боби беше сам. Вървеше към нас. Извърнах се към него и изръмжах. Няма да му я дам. Въпреки че бе убил Лео.
Рамото на Боби кървеше. Заздравяваше пред очите ми като пролука във времето. На земята лежаха тела. Всичките помощници на Лео. Всички с множество огнестрелни рани — една или повече в гърдите и контролен изстрел в главата.
Въпреки че бе участвал в мъченията на Сю, все още му бях длъжник за помощта, която ни оказа във Вегас, за да се измъкнем. Явно знаеше какво представлявам и като че ли нямаше значение.
Изкашлях кръв. Това ме разтревожи.
— Снимачен екип… до кулата. Всичко… е заснето.
Повече не можех да стоя прав. Свлякох се на земята и усетих бавното биене на сърцето си, докато животът на Сю изтичаше. Подуших изненадата му. Виждах движенията му като в мъгла, когато забеляза телевизионния микробус и репортерите. Скоро в прахта щяха да лежат още две тела. Не ми пукаше. Интересуваше ме единствено жената на земята пред мен. Моята женска умираше.
— Не си отивай — усетих, че очите ми се навлажняват. — Не искам да си отиваш.
Сю промълви с все още затворени очи:
— Надявах се, че ще можем да отидем на някое екзотично място — дишаше на пресекулки и тялото й потръпваше, докато се опитваше да изрече думите. — Някъде с бели пясъци и палми.
Трескаво прокарах ръка по кожата й.
— Непременно ще отидем! Обещавам ти, че ще те заведа. Само не си отивай!
Усмихна се ослепително и за момент отвори очи.
— Обичам те!
Очите й се затвориха и престанах да я чувствам.
Потънах в дълбините на съзнанието си. Търсех нишката. Плахо се пресегнах да я докосна, да открия какво не е наред.
Съзнанието ми приличаше на фокусираща се леща на обектив. Внезапно се озовах редом с нишката. Ала като че ли не беше нишка, а нещо като въже с дебелината на ръката ми, изплетено от съединени и усукани по-малки нишки. Беше живо. Веднага се разбираше. Но бе повредено. Забелязах, че някои от тези нишки бяха оръфани или прекъснати. Докато наблюдавах, се скъсаха други. Проблясването избледня още повече. Не знаех какво да правя. Страхувах се да го докосна, за да не влоша състоянието й. Нараненото й сърце биеше все по-бавно и по-бавно.
Изведнъж нишката се прекъсна. Инстинктите надделяха. Пресегнах се с бързината на мълния и сграбчих единия край, преди да потъне в мрака.
Надигна се вятър, който за частица от секундата прерасна в ураган. Нишката в ръцете ми се опитваше да се изплъзне. Притежаваше тежест, сякаш подсилвана от бурята. Удряше се напред-назад, като че ли искаше да ме притегли в мрака със себе си. Потърсих да се хвана за нещо и видях другия й край.
Случи се в мига, в който се пресегнах и го сграбчих. Силата на контакта ме помете. Всяко косъмче по тялото ми настръхна. Почувствах как електричество, енергия, каквото и да беше, набираше мощ между нас. Енергийни светкавици прескачаха от мен към нея.