Претърколих се настрани и легнах. Притеглих я към себе си и очаквах, че както обикновено ще задремя. Ала тялото ми не искаше покой. Тя прекара ръка през гърдите ми с въздишка и изви нокти, колкото лекичко да ме одраска. Електричеството не бе изчезнало. Апетитът не бе заситен. Беше се настанил под кожата ми като огромен гладен звяр. Ноктите й го пробудиха за втори път. Разля се по кожата ми. Внезапно всеки мускул се разбуди. Поех си рязко дъх и я погледнах с ново желание. Срещна погледа ми и го задържа. В очите й се четеше същата нужда, но и изненада. Навярно не бе го очаквала толкова скоро.
Понечих да я обърна и отново да я имам, но се възпрях. Нямаше да продължа без предпазни мерки. Няма начин. Не съм толкова глупав. Протегнах ръка и отворих чекмеджето на нощното шкафче. Таях някаква слаба надежда и мълчаливо се молех някой предишен наемател да е забравил презерватив. Отворих очи и избухнах в смях. Не можах да се сдържа. Чисто нова опаковка с презервативи бе единственото, което се намираше там. Мога само да се досещам какво ли си е въобразил Макс, когато му казах, че ще имам гости в стаята. Никога и никого не бях водил. Да не забравя да му благодаря.
Часовете на деня летяха незабелязано. Не преставахме да засищаме глада си един за друг. Трябва да е било най-дългият любовен сеанс, в който съм участвал. Но определено бе най-зашеметяващият.
Девета глава
Когато се събудих, вече бе полуздрач. Сю се бе свила до мен. Прегърнах я и я загледах в съня й. В един момент всичко това за мен бе престанало да означава само секс. Превърна се в нещо по-дълбоко, в нещо, което не можех да назова. Осъзнах, че не съм се сближавал с жена, откакто преди година бях загубил човешката си същност. Боях се да позволя на някого да ме доближи, да не би случайно да го осакатя.
Но не стана така. Ако ми се предоставеше възможност, щях да я убия. Гледай ти, дори не бях й направил и синина по време на секса. Като че ли не можех. Дълбоко в мен нещо ме възпираше. Даваше ми надежда. Но освен това ми създаваше проблеми. Аз съм самотник. Ценя личното си пространство. Колкото и да беше хубаво този път, не знаех какво ще стане утре. Но със сигурност знаех едно. Не исках тя да умре. Никога не съм вярвал в любовта от пръв поглед. Възможно е да съществува, а може би и не. Дори не бях сигурен дали изпитвам любов към нея. Похот? О, да!
Освен това осъзнах, че и утре, и вдругиден искам да се събудя до нея. Проблемът беше, че ако не я убия, просто щях да я използвам като всички останали. Не можех да променя миналото й. Ако иска да умре, трябва да й позволя. Да й помогна. Ако я запазех жива заради собствените ми потребности, нямаше да се различавам от другите.
Надигнах се и отидох в банята, после прекосих дневната гол и си налях питие. По-силно от бирата. Седях на слънчевата светлина в късния следобед, унесен в мисли.
Усещах я как спи в съседната стая. Дълбоко с някаква своя част можех да я усещам. Не знаех дали тя на свой ред може да ме почувства, но веднага разбрах кога се е събудила. Долавях как лежи в тъмното. Напълно будна. Мисли. Внезапно проумях, че ако се съсредоточа достатъчно, ще науча мислите й, ала нямах представа дали процесът върви в две посоки. Имах нужда да прекарам известно време сам, а явно тя искаше същото. Обзе ме силен страх, че ако се опитам да засиля връзката между нас, дори като експеримент, няма да съм в състояние да обърна нещата.
В параноята липсва логика.
И така, сам — нощта на истинското пълнолуние наближаваше — аз се отдадох на размишления за тази жена. Какво се случваше между нас? В съзнанието ми трябваше да проблясват предупредителни светлини и да вият сирени за тревога при мисълта за връзка, каквато явно бяхме създали. Но не беше така. Дали не означаваше, че имаме бъдеще? Бъдеще с някой, който би могъл да ме приеме с моята професия и с това, в което се бях превърнал? Можеше ли да оцелее в моя свят? Исках ли да стана част от нейния? Опитах се да си представя живота си без тази жена. В края на краищата нито едно видение не ми се стори приемливо.
Тя се появи след около час, но не се приближи. Остана до вратата. Тялото й бе облечено единствено в аленото зарево на залеза, прорязано от плътни мастилени сенки. Наклони глава, докато ме гледаше. Едното й око изчезна в мрака.
— Добре ли си? — запита колебливо.
— Съвсем. — Усещах трептенето на луната на ръба на хоризонта. По кожата ми се разля топлина и зачаках прилива на енергия.
Запъти се към мен. Дебелият килим заглушаваше стъпките й. Гледах играта на светлини и сенки, която рисуваше тайнствени фигурки по нея, докато вървеше. Вдигнах чашата към устните си да отпия и тя внезапно се раздвои, после се разтрои през дебелия кристал. Всяко движение на мускулите й, докато приближаваше, всеки полъх, който довяваше мириса й до мен, караше тялото ми да изтръпва от желание. Отново я исках. Затворих очи, докато отминат усещанията. Бях прекалено близо до истинския мрак, за да рискувам. Беше едва вторият ден и мигът щеше скоро да настъпи.