Тя се разсмя заедно с мен. После ме изгледа напълно сериозна.
— Да. Утре ще бъда тук.
Неволно се усмихнах в мрака и се почувствах малко глупаво. Наведох се и силно я целунах. Разтворих сетивата си и допуснах луната в себе си. Силата пропълзя по кожата ми, но още не бе достатъчна да ме промени. Може би разполагах с малко време. Ако побързаме…
Десета глава
На следващата сутрин Сю не беше в апартамента. Намерих бележка, в която ми пишеше, че се надява да съм се завърнал успешно.
Откъде да се завърна?
Върху тоалетката бе поставен сак с дрехи. Панталони в камуфлажен цвят и черна тениска с джоб. Не беше забравила и чорапите. В сака намерих втора бележка: „Погледни в хладилника.“ Отидох до бара и отворих вратата му. Открих голямо парче ребра с костите. Едва се побираше в тясното пространство. Трябвало е да махне рафтовете и да го сгъне почти на две. Помислих дали да не закуся с него, но се отказах. Щеше да бъде прекалено. Въпреки това загрижеността й ме завари неподготвен.
Наченах каната с кафе, докато си вземах душ и си миех зъбите, а после седнах да прочета вчерашния вестник — все пак бе по-добре от нищо. Както винаги, от обслужването по стаите почукаха на вратата ми точно в осем часа, без да им напомням. Подносите, пълни с твърдо сварени яйца, препечен хляб, пържени картофи и сурова пържола с кост, чакаха върху количката в коридора. Вкарах я вътре. Плащам бакшишите заедно със сметката за стаята.
Денят се очертаваше сив и мрачен. Беше приятна промяна от лятната жега, но не съжалявах, че съм вътре. Щом забелязах дъжда, който леко почукваше по стъклата на прозорците, пуснах завесите и запалих лампата.
Изминаха няколко минути и дочух стъпки, които се приближаваха към апартамента по застлания с килими коридор. Спряха пред вратата. Не можех да подуша човека през плътната дъбова врата, затова грабнах пистолета си и тихичко пристъпих до мястото, където при отварянето й нямаше да бъда забелязан. Имаше шпионка, но аз никога не ги използвам. Те са добър начин да ти вкарат куршум в главата. Знам го от опит.
Дочух шумоленето на хартия и магнитната карта се плъзна в ключалката. Не забравях да бъда предпазлив, макар че очаквах завръщането на Сю. И аз си имам врагове. Вратата се отвори изцяло и видях крайчеца на черна перука и добре оформеното тяло на Сю. Изглеждаше страхотно в яркорозова тениска, затъкната в плътно прилепнали сини дънкови шорти, които бяха далеч от идеята за инкогнито. Въздъхнах. Ще трябва да си поговорим за представата й за прикритие.
Голите й ръце бяха обсипани с малки капчици, които проблясваха и потрепваха, докато се движеше. Собственият й аромат на влажен от роса мъх се смесваше с мириса на дъжда. Въздействаше ми като наркотик. Нямаше да успея да дръпна спусъка дори и ако я придружаваше някой опасен за мен. Това вече не е на добро.
Затръшнах вратата зад нея. За всеки случай. Резето и ключалката изщракаха остро. Сю бързо се извърна. Очите й се бяха разширили от паниката. Забеляза пистолета и пакетите, които носеше, леко тупнаха на пода. Вдигна ръка към гърдите си и за миг дочух бесния ритъм на сърцето й.
— Не прави така! — възкликна тя. Миризмата й говореше за слабо раздразнение, но бе облекчена. Уханието на мандарини се смеси с кафе и със застоялия мирис на тревогата. — Толкова се радвам, че си се върнал. Безпокоях се — каза ми тя.
Щяхме да изясним въпроса след малко. Пъхнах пистолета в колана на панталоните отзад на гърба. Пристъпих към нея и обхванах кръста й. Не можех да се въздържа. Имах нужда да я докосна, да плъзна ръце по голата й кожа, да вдъхна аромата и да усетя вкуса й. Вдигнах ръка и свалих слънчевите й очила. Очите й бяха по-зелени от вчера. Видях как тези очи ми се усмихват — спокойно, собственически. Погалих бузата й с опакото на дланта си и тя с въздишка се подаде на милувката ми.
— Добро утро — поздравих я и я придърпах плътно в обятията си.
Очилата паднаха на килима, докато я целувах бавно и нежно. Тялото й бе влажно и топло срещу изкуствено охладената ми кожа. Целувката се задълбочи, ръката й тръгна нагоре към тила ми и ме притисна. Тази сутрин бе по-агресивна и вземаше каквото иска. Езикът й пръв намери моя. Плъзнах ръце по гърба й към плътно прилепналите шорти и я вдигнах, а краката й обгърнаха кръста ми. Заби нокти в мен, но не ме заболя. В действителност, макар по-рано под душа да не го бях осъзнал, гърбът ми бе заздравял напълно. Много добре.
Телата ни бяха заредени с енергия. Вибрираше по кожата ми и ме караше да потръпвам. Каквото и да ставаше между нас, не бе мимолетно. Знаех, че ако сега я взема, ще бъде толкова силно и толкова зашеметяващо, колкото беше вчера.