Усмихнах се зловещо и очите на брюнетката се разшириха. Една веничка на шията й запулсира. Малки капчици пот се събраха над горната й устна. Исках да усетя пулса й между зъбите си. Внимателно оглеждах плячката си. Очите й бързо се стрелкаха напред-назад, докато търсеше път за бягство. Страхът бързо се смени с амонячната миризма на паниката. Превъзходно. Оголих зъби към нея, после свих устни и й изпратих целувка. Тя бавно си тръгна, като се препъваше. Едва се сдържах да не я последвам и да не се нахвърля отгоре й.
Отсреща чух хихикането на Джоко. Стреснах се. Рязко се отдръпнах и се засмях заедно с него, но моята причина бе друга. В смеха ми имаше висока нотка, която не ми хареса.
— Ще им предам — обеща той.
Почти бях стигнал до апартамента си, когато се сетих, че Сю бе взела картата и бях заключен отвън. Стоях в коридора и се опитвах да превъзмогна приливите на паника. Днес не ми трябваха такива говна. Сритах яко вратата и усетих как здравината й отеква в крака ми. Тежкият дъб остро изскърца и видях как пукнатина с дебелината на косъм прониза дебелата дървесина. Опа!
— Господин Джодоне? — разнесе се глас откъм коридора. Обърнах се и видях Тим от кухненския персонал да бута към мен количка. Заля ме вълна на облекчение.
— Заключил съм се.
Засмя се и извади резервен ключ. Пресегна се през мен и отключи. Влязох и той бутна количката след мен.
— Мога ли да ви бъда полезен с още нещо!
Поклатих глава, нямах смелост да заговоря. Щяха да открият липсата му. Знаех, че ще стане така. Но можех да го подуша. Одеколонът за след бръснене само частично надделяваше над мириса на кожата му. Стомахът ми къркореше в агония и едва сподавих ръмженето си, докато гледах усмихнатото му лице и го приемах единствено като храна. Някаква част от мозъка ми се запита какво червено вино върви с червено месо и едва не се разсмях. Викайте ми Ханибал. Езикът ми се плъзна навън да обере тъничката струйка слюнка, която се плъзгаше по брадичката ми.
Поклатих глава да прогоня мислите. Той трябваше да си върви. Веднага! Бръкнах в джоба си и измъкнах портфейла. Издърпах двайсетачка и му я подадох. Погледна ме изненадано.
— Храната ще бъде включена в сметката ви.
— Така и трябва. Благодаря ти, че ми отвори.
Усмивката му блесна върху мургавото лице.
— Ей, гледай ти! Ако ви потрябва нещо, само ми кажете!
Кимнах и насочих вниманието си към количката, с което му подсказах да си тръгва.
За мое нещастие, натрупаните миризми на плячката бяха причина сандвичите да не заситят глада ми. Носът ми ме поведе към банята. Вътре още се усещаше ароматът на Сю. Дървета. Мускус. Секс. Тялото ми реагира, но изтласках мисълта от съзнанието си.
Миризмата на месото, топло и кърваво в умивалника, ми дойде много. Днес всичко ми идваше в повече. Като няма секс, има кръв. Сладка, с метален привкус, главозамайваща. Въпреки че съзнанието ми крещеше от възмущение, отхапах кърваво парче от ребрата и бавно задъвках. Докато дъвчех суровото говеждо, напрежението ми се разсея и приех това, в което се бях превърнал за три дни.
Вълк. Месоядно. Така да бъде.
Днес поне не бях канибал.
Дванайсета глава
Нощта настъпи и превали. Когато през деня се събудих, стаята бе тиха като гробница. Обиколих навсякъде и открих останките от оглозгана кост във ваната. Единият й край бе напукан и начупен. Мозъкът бе изсмукан до мястото, докъдето предположих, че е стигал езикът ми. Може да е за добро, че не помня какво съм правил.
Не открих никакви следи, че Сю се е върнала. Очаквах, че така ще стане, но въпреки това бях разочарован. Взех си душ и облякох камуфлажните панталони и тениската.
Обадих се долу и помолих да ми изпратят със закуската вестник. След като се бях нахранил, бях оставил количката в коридора заедно с онази от предишната вечер.
Когато почти час по-късно чух вратата да се отваря, дори не се пресегнах към пистолета. Можех да усетя кой е — гъст мъх, мускус и секс. Сърцето ми направо спря с отварянето на вратата. Гледах черната перука и смешните слънчеви очила да се появяват в стаята преди Сю и едва сдържах усмивката си. Вероятно се връща само да се сбогува. Не трябваше да храня големи надежди. Дори не бива да имам никакви надежди.
— Здравей — каза тя тихичко. Беше нервна и тревожна. Стоеше на прага, но се канеше да се приближи.