— Всъщност обичам да летя — признах й аз. — Даже съм вземал часове по пилотиране, но така и не успях да получа разрешително за пилот. Необходими са доста летателни часове. Животът ми бе много напрегнат.
Почти бяхме преполовили пътуването, когато Сю се осмели да се пусне от седалката. Помислих си, че няма да е лошо да й се пораздвижи кръвта. Отначало ръцете й бяха сковани и ледени, но аз ги разтрих и помогнах кръвообращението й да се оправи.
— Сигурно ме мислиш за някаква лигла — изрече тя жално.
— В никакъв случай — отвърнах й с лека усмивка. — Хиляди хора не обичат да летят. Не си нито първата, нито последната. Познавам няколко много яки типове, които стават на желе в самолет. Всеки си има някаква фобия.
— И каква е твоята? — запита тя. Любопитство изпълни компресирания въздух и изчезна през някакъв отвор.
Позасмях се.
— Няма да повярваш.
— Моля те! — настоя тя. — Ще ми е по-леко, ако разбера за притесненията на другите.
— Добре — съгласих се аз, — но е нелепо. Страх ме е от игли.
Веждите й се стрелнаха нагоре.
— Игли? За инжекции или за шиене?
— За инжекции — уточних. — Как да ти кажа. Знам, че от тях има полза, но всичко в спринцовката ми изглежда по един и същи начин. Може да е лекарство, може да е отрова. Готов съм да пребия до безсъзнание човек, който приближи игла към мен. Веднъж почти щях да се разболея от тетанус, защото не исках да отида в болницата. Накрая татко трябваше да ме удържи, и то с помощта на още трима санитари, за да не се наложи да ми отрежат стъпалото.
Тя се засмя дрезгаво.
— Игли! Само си представи! Такъв огромен, силен… — почувствах, че се готви да произнесе думата убиец, но се усети — мъж като теб.
Усмихнах се саркастично.
— Радвам се, че ти е смешно. Но аз не ти се присмях, нали?
Думите ми леко я отрезвиха.
— Извинявай — каза тя, но смехът още звучеше в гласа й. — Предполагам, че не се ваксинираш срещу грип, а?
— Да — потвърдих. — Ваксините не са на първо място сред приоритетите ми. Мисля, че ако всички около мен го правят, ще съм в безопасност. Но виж какво ще ти кажа — веднага съм готов да се подложа на инжекция, ако приемеш да летиш с мен. Само двамата в чистото синьо небе. Бихме могли да правим лупинги и да летим надолу с главата. — В погледа ми проблясваше искрица, която разкриваше, че я дразня. Точно в този миг самолетът попадна във въздушна яма и слязохме един-два метра надолу. Тя леко пребледня и миризмата на паниката й защипа обонянието ми.
— Добре, предавам се — отвърна бързо. — Извинявай, че ти се присмях. Много, много извинявай.
Разсмях се с глас, докато накрая и тя се присъедини към мен.
Започнахме да споделяме вкусовете си. Оказа се, че и двамата можем цял живот да живеем на италианска храна, но не обичаме зеленчуци в пицата. Тя не понасяше миди, но й допадаха калмарите, които аз не харесвам, обаче обожавахме скаридите.
— Страшно ще ти харесат коктейлите със скариди в казината — уведомих я аз.
— Добри са, така ли?
— Нещо повече. Безплатни са.
Веждите й се скриха под падналите на челото кичури.
— Раздават безплатни коктейли със скариди? Страхотно!
— Там е евтино — отвърнах със свиване на раменете. — Безплатната храна задържа хората около масите и ги кара да харчат повече.
Сю продължаваше да хвърля нервни погледи през прозореца, затова се пресегнах и пуснах щората. Мирисът издаде, че се стресна, но всъщност я поуспокои. Говорихме си за книги. Оказа се, че имаме огромни различия във вкусовете.
— Най-ми допадат истинските неща — каза тя. — Не биографии, но, да кажем, истории, основани на действителни престъпления. Както и драмата на хора, които са вършили интересни работи. А ти?
Общо взето, успях да я разсея с разговор, поне през по-голямата част от полета.
Ала когато започнахме да се спускаме към Вегас, попаднахме в турбуленция. Вече препускахме по пистата, когато успях да разтворя безкръвните й пръсти и да освободя ръката си. Ако спирането на кръвообращението й продължеше, може би щеше да се наложи да ампутираме крайника.
Щом пристигнахме, трябваше да мина през охраната, за да освободят пистолета ми, да махнат лентата от куфарчето и повторно да преброят парите. Щракнах белезниците около китката си и сключих пръсти около дръжката.
Сю ме чакаше до багажната лента. Чантите бяха на пода до нея и тя широко се усмихваше.