— Все същият Тони съм си. Бива. — Опипах бялата риза. — Шеф на салон, а? Издигаме се в обществото.
Стисна устни и сви рамене.
— През повечето време усилията не си струват. Но парите са добри.
Усмивката ми се стопи.
— Трябва да видя Лео.
Усмивката на Боби също изчезна и изражението му заприлича на моето. Безстрастно, безизразно.
— Сигурен ли си, че идеята е добра? — Видът му загатваше някакво притеснение, което не можех да подуша.
— По работа е. Нямам друг избор.
Извърна се и заедно се отправихме към рецепцията.
— В живота винаги има избор, Тони. Винаги. — Разбрах, че вярва в думите си.
— Задълженията често надделяват над избора, Боби. Ти го знаеш най-добре.
Спря се и се втренчи в мен. Облиза устни — кратко розово пламъче на фона на тъмната кожа. През лицето му премина облак, а в погледа му се четеше болка. С Боби имахме обща история, която включваше доста гадни неща, извършени в името на задължението. Навярно бях излъгал Сю, когато й казах, че никога не съм бил използван. Кимна бързо.
Служителят замириса на изненада, щом Боби се приближи до рецепцията.
— Всичко е наред, Бен — каза той, докато вървеше по коридора. — Лео ще иска да се види с тези хора.
Служителят ми хвърли мрачен поглед. Гневът му ме удари като горещ повей. Изпратих му въздушна целувка.
Миризмата на Сю издаваше безпокойство, затова вдигнах ръката й и я притиснах към устните си.
— Остави ме да водя — инструктирах я аз.
Боби се появи от врата в дъното на коридора, последван от друг мъж. Лео Скаполо е едър. По тялото му има преди всичко мускули, но около кръста му се бе натрупала сланина. Много хора го вземат за евреин заради тъмната къдрава коса. С годините от косата е останала малка част около плешиво теме. Има голям нос и малки, почти черни очи като копчета. Винаги нащрек, винаги замислени. Винаги опасни.
Долових полъх, щом приближи рецепцията. Не е изненадващо, че Лео мирише на чужда болка. Плътна, влажна миризма, която се процежда от порите му. Мирис на лъжи, омраза и заплаха. Вони на разложение, като развалено месо. Но един нюанс ме накара да го изгледам остро. Миришеше на козина. Като моята. Прииска ми се да заръмжа. Сю долови напрежението между нас. Погледна ме нервно, пръстите й затрепериха върху ръката ми.
Боби отново прокара език по горната си устна. И той изглеждаше малко напрегнат.
Усмивката върху лицето на Лео бе като маска. Не стигаше до очите му. Взираше се в мен с опасно изражение, което ме накара да си помисля, че той някак си знае кой съм, по-точно — какво съм.
— Тони, радвам се да те видя!
Да бе, определено. И аз вярвам в Дядо Коледа.
— Лео — отвърнах му със също такава лицемерна усмивка. — Как върви бизнесът?
— Бива, бива — кимна той. За кратък миг тонът му сякаш се затопли. — Как е татко ти?
Този въпрос е искрен. Те наистина се харесват.
— Добре е. Сега е пенсионер. Живее си живота във Флорида. Запълва си времето, като играе канаста и кегли.
— Винаги душа е давал за добра игра на кегли — смехът на Лео бе дълбок и сърдечен. Осъзна се толкова внезапно, сякаш някой бе натиснал копчето за пауза на видео. — С какво мога да ти бъда полезен?
Вдигнах леко куфарчето да привлека погледа му.
— Имам малко работа с теб.
Няколко дълги секунди ме гледа заплашително. Не мигнах. Погледът на Сю скачаше от мен към Лео. Нервно хапеше устни. Без да каже дума, той се извърна и пое обратно по коридора. Последвах го, но тя грабна ръката ми в паника.
— Имам някакво лошо предчувствие, Тони.
Лекичко я погалих по ръката и й намигнах.
— Не се тревожи. Всичко е наред. Защо не ме изчакаш в ресторанта? Поръчай ми бира и пържола. Алангле. Ще дойда след няколко минути. Боби, би ли я завел?
Боби кимна и застана до Сю.
— Добре — отвърна колебливо тя, но тръгна след него. На няколко пъти се извръща да ме погледне.
Лео ме чакаше пред кабинета си. Приближих се. Отвори врата в дъното на коридора. Върху нея имаше табела с надпис: „Влизането забранено“. Светилището на Лео.
Влязох в стаята, огледах се за бодигардове и камери и затворих вратата зад себе си. Беше потайно гадно копеле.
Наоколо нямаше никого. Заслушах се за момент с вълчия си слух, но не дочух никакъв друг механичен шум, освен лекото съскане на климатика. Преместих крак и усетих кобурът да се притиска в глезена ми. Успокояващо.