— Мисля малко да поиграя на масите. Хазартът е самотно занимание. И ти няма да си много общителна, щом машината пред теб те увлече.
— Добре — отвърна тя със свиване на раменете. — Щом казваш. Ти къде ще бъдеш?
Насочих вниманието й към масата за блекджек в края на салона.
— Виждаш ли масата, където раздава червенокосата жена? Ще бъда там. Ако свършиш парите или просто ти се прииска да си тръгнеш, ела да ме вземеш.
Натиснах копчето да завъртя машината. Появи се самотна черешка и тя спечели две точки.
— О, я виж! Вече спечелих! Страхотно! — Отново натисна копчето, но не удари нищо. Докато си тръгна, тя бе потънала в играта, но бе двайсет точки вътре.
Познавах жената, която раздаваше на моята маса. Когато стигнах до нея, имаше един-единствен стол, който ме чакаше. Мардж ми се усмихна и аз отвърнах на усмивката й.
— Радвам се да ви видя отново, господин Джодоне — поздрави тя тихо, докато отместваше малката табела с надпис „Запазено“ от мястото пред стола ми.
Мардж мирише хубаво. Сладко и пухкаво като одеяло, току-що извадено от сушилнята. Тя е нещо като „мамчето“ на етажа. По-възрастна е, отколкото изглежда и мирише. Както и по-зла.
— Нова прическа?
Усмихна се и замириса топло и мъгливо.
— Колко мило от ваша страна да забележите. Ще участвате ли в това раздаване?
Кимнах.
След час вече бях десет хиляди напред и ми вървеше, но се нуждаех от почивка. Докато играех, около масата се бе насъбрала тълпа и щом се изправих и протегнах, откъм групата се раздадоха стенания.
— Ще си почина малко, Мардж. Плати ми.
Подаде ми поднос и наредих шарените, увити в хартия жетони върху него. Хвърлих поглед към мястото на Сю и я видях пред същия автомат. Стресна се, когато застанах зад гърба й.
— Уплаши ме — каза ми тя с тих смях.
Погледнах дисплея. На него пишеше 407. Не беше зле. Двеста нагоре от момента, в който я оставих.
— Добре се справяш — кимнах одобрително аз.
— Сигурно не е зле — мирисът й издаваше леко разочарование. — По-рано имах повече. Щеше да е забавно, ако бяха големи пари.
Погледнах я и сбърчих чело. Не смяташе това за големи пари? После се сетих откъде идва объркването и се усмихнах.
— Сю, колко прави петстотин, умножено по две?
Погледна ме и сви рамене.
— Хиляда, защо?
— Тогава двеста по пет също прави толкова?
— Уф! — бе нейният отговор. — И какво от това?
Посочих цифрата в предната част на машината.
— Тогава предполагам, че си спечелила около хиляда долара, нали?
Изражението на лицето й си струваше чакането. Не ми бе нужно да усетя миризмата й, за да разбера какво мисли. Отново погледна предната част на автомата, а после — съседните.
— Това не е ли машина за пет цента?
Поклатих глава.
— За пет долара.
Пред огромната цифра в предната страна на автомата нямаше знак за долар и тя си бе мислила, че играе за центове.
— По пет долара на игра? — Пак погледна дисплея. — Олеле, господи! Спечелила съм хиляда долара! Ах!
Последвах я, когато избухна в смях. Щастието й отстъпи на удоволствието и носът ми усети повей на цитруси. Подскочи и ме прегърна толкова силно, че почти щях да изпусна подноса в ръцете си. Вибрациите бяха още по-главозамайващи заради вълнението й. Нямаше как да не се усмихна. Притежаваше толкова милиони, а подскача от радост при тази малка печалба. Стоеше и гледаше машината, без да бъде сигурна какво да прави сега.
— Искаш ли да ги осребриш? — попитах я. — Мислех да си починем малко.
Отново се обърна към автомата.
— Не знам как.
Блестящите й, но смутени очи ме гледаха умолително и аз се усмихнах широко. Пресегнах се покрай нея и натиснах бутона „Пари в брой/Кредит“. Машината бясно задрънча, когато големите монети с цвят на мед шумно се изсипаха в подноса. Леко се намръщих. Главоболието се бе завърнало.
Взехме си почивка и обиколихме казиното да погледаме другите играчи. Стояхме недалеч от масите и аз шепнешком й обяснявах всяка игра, за да не пречим на останалите.
— Мислиш ли пак да играеш? — попита ме тя, след като реши, че е разбрала правилата.
В известен смисъл се налагаше. Нямах желание да стоя тук дни наред, докато си „спечеля“ парите.
— Да, решил съм. Искаш ли да гледаш?
Кимна нетърпеливо и понечи да премести стол към масата, близо до която бяхме застанали. Поклатих глава и я поведох обратно към тази на Мардж. Сю се приведе към мен и прошепна: