— Защо точно тази маса?
Свих рамене.
— Там ми вървеше. Приеми, че съм суеверен.
Замисли се за миг и се усмихна. Вярваше ми.
— И двамата ли ще играете? — попита Мардж спокойно. Истинският въпрос всъщност гласеше: „И двамата ли трябва да печелите?“
Размислих за около секунда. Като цяло щеше да бъде по-добре за нас, ако и двамата печелехме, но не исках да накисвам Сю толкова дълбоко. Тя е умно момиче. Прецених, че ще разбере замисъла и защо трябва да изпера парите, но едва ли ще одобри да бъде въвлечена в процеса.
Прането на пари е необходима част от моя бизнес. Трудно се обяснява произходът на големи суми, дори и да имаш няколко действащи фирми. Капоне и Готи никога не са залавяни за убийство или рекет. Пипнаха ги за укриване на данъци. Ето защо най-чинно си плащам данъците — дори и да се наложи да наруша няколко по-маловажни закона с тази цел. Но колкото по-малко хора участват в процеса, толкова по-добре. Не знам как казината го оформят в книгите си. Не че ми пука.
Поклатих глава.
— Само аз.
Сю ме погледна разочаровано, издаде едно „уф“ и се нацупи. Може би трябваше да я включа в плана, но вече бе твърде късно.
Приближих ръката й до устните си и нежно я целунах.
— Ти си ми талисман. Не искам да играя срещу теб с риск да загубя.
— Ласкател! — усмихна се тя. Носът ми долови уханието на подправки за бисквити и цитрус. Пъхна ръка под моята.
Разсякох тестето и играта започна. Сю следеше едновременно и нея, и хората наоколо. Опитваше се да ми прошепне нещо, но с това само ме разсейваше. Дори и когато печалбата е предварително уговорена, трябва да внимавам. Приближих пръст до устните си и тя пошушна нещо. Разбрах, че й се играе. След около час започна да се отегчава. Непрекъснато се въртеше на стола си и се оглеждаше.
— Може ли пак да поиграя на машините? — в гласа й прозираше разочарование.
Кимнах.
— Не се отдалечавай много. Не искам по-късно да ми се налага да те издирвам. Опитай машините за бинго. Сигурен съм, че ще ти харесат.
Тя кимна радостно и се запъти към игралните автомати.
Измина още час, вдигнах поглед от играта и се протегнах. Мардж отпи глътка вода от една чаша, което бе сигнал да загубя следващото раздаване. Не може винаги да печелиш. Щяха да се усъмнят. Но вече бях напред с трийсет хилядарки. Тълпата около масата бе доста голяма. Огледах салона да проверя къде е Сю. Трябваше да е лесно забележима, защото бе облечена в яркожълто. Не я видях. Е, хубаво.
Когато загубих ръката и Мардж събра чиповете от масата, около мен се разнесе вълна на разтревожен шепот. Подскочих леко, защото тежка ръка се стовари на рамото ми. Сега пък какво?
— Трябва да поговорим, Джодоне — просъска гласът на Боби в ухото ми. — Имаш проблем.
Хвърлих поглед към Мардж, без да показвам никаква реакция на предупреждението на Боби. Изправих се с лекота.
— Търсят ме по телефона, Мардж. Пази ми мястото. — Тя кимна и вдигна пръст. Един от охраната се приближи към нея. Прошепна му нещо и той се настани на мястото ми за заблуда на тълпата. Друг сив костюм се зае да пази и неговия участък.
Отдалечих се с Боби и шепнешком го попитах:
— Какво става?
— Както вече ти казах, имаш проблем — говореше все така тихо и напрегнато.
Не можех да доловя мириса му, за да проверя дали ме лъже, или наистина е разтревожен. Изглеждаше разтревожен. Продължи да се оглежда и да надзърта в огледалата по стените, за да се увери, че никой не ни следи.
Щом стигнахме един участък в казиното, който беше нещо като частен — не че имаше много такива, — аз го спрях.
— Няма да направя и крачка, докато не ми кажеш какво става.
Скръсти ръце на гърдите си и се втренчи гневно в мен.
— Името Джефри Преца да ти говори нещо?
Ох, мамка му!
— Значи си чул, а?
— Да му се не види, Тони! Всички са чували за това. Поне всички, които са от значение. Както и да е, току-що подслушах разговор. Лео ти готви капан. Обади се на Вито Преца и неколцина от момчетата му са на път да те приберат. Затова сега не печелеше достатъчно бързо. Нарочно те бавят. Трябва да се разкараш от тук.
Да. Така. Ала започнах да си задавам въпроса: кой на кого готви капан? Нямаше ли да се окажа право в лапите им, ако тръгнех с Боби?