— Трябва да ви изведа оттук — гневът в гласа на Боби се засилваше. — Преди да ни открият.
— Искам Лео, Боби.
Имах си планове за него. Повече нямаше да бягам.
Внезапно се озова пред мен. Решителността му задръсти обонянието ми. Погледът му бе твърд и студен. Стоеше точно пред лицето ми.
— Не! Това решение не е твое.
Изръмжах, но той не отстъпи. Въздъхна отчаяно.
— Виж, Тони. Знам, че трябва да си го получи. Но тук стават разни скапани неща, за които нямаш понятие. Не се набърквай в тази каша. Просто вземи момичето и бягай. Говоря сериозно. Просто си върви.
Сю идваше в съзнание. Вдигна се на четири крака и разклати глава.
— Не! Искам си парите и главата на Лео. Той възнамеряваше да нарани приятелката ми!
— Казах ти го и преди. Зарежи парите, Тони — възрази той тихо. — Ще ти ги донеса, ако мога. Но трябва да ми се довериш. Ще разчистя бъркотията, която остави, по възможно най-добрия начин. Не започвай война, която не можеш да спечелиш. Остави ние да се погрижим за Лео. Обещавам ти, че ще си плати за това. Кълна се, човече. Честна дума.
Втренчих се в него. Боби криеше нещо. После погледнах протежето на Лео, проснато под ъгъл на пода с все още отворени, изумени очи. Въздъхнах и Боби си пое дълбок, треперлив дъх.
— Изкарай ни от тук и ще бъдем квит. Но ако ти не го довършиш, ще се върна.
Той поклати рязко глава.
— Вече не ти дължа нищо, нали?
Отвърнах с кимване.
— Единственото превозно средство, което успях да намеря, е частната лимузина на Лео. Погрижих се за шофьора. Двигателят е включен. Мислех аз да ви карам, но сега ще трябва да разчистя кашата тук. Направи ми услуга и намери друга кола, преди да напуснеш града. Не искам да му давам повод да те преследва.
Отново кимнах. Сю вече можеше да се държи на краката си. Разклати глава и примигна.
— Какво стана?
— Да се махаме оттук. Ще ти обясня по пътя.
Петнайсета глава
Докато тичах, вдигнах чантата на Сю. Майчице! Сигурно тежеше десет кила! Подадох й я и тя я преметна през рамо със значително усилие, както препускахме надолу по стълбите към чакащата ни кола. Сложих си фуражката на шофьора и очилата, които лежаха върху арматурното табло. Не можех да скрия откъснатия десен ръкав на ризата си. Оставаше ми да се надявам, че охраната няма да забележи. Сю легна отзад. Щом вратата се вдигна, допрях пръст до фуражката, притиснах ръка плътно до тялото си и се усмихнах. Пазачът направи същото. Тъмните стъкла прикриваха очертанията на Сю отзад. Горкият човечец, щеше да си го получи, че ме е пропуснал!
— Колко мило от страна на Боби да ти върне куфарчето — каза Сю след няколко минути. Хвърлих изненадан поглед назад, като почти ударих някаква кола в съседното платно.
— Така ли?
Сю повдигна куфарчето и… по дяволите, ако не приличаше на моето!
— Моля те, опитай се да го отвориш! Комбинацията е двайсет и едно деветдесет и две.
Чух металическо прищракване, докато въртеше циферблата и едно по-остро, когато ключалките се отвориха.
— Всичко ли е там? — попитах.
— Май не знам какво точно означава всичко — отвърна тя.
— Вътре трябва да има около милион долара. Главно по двайсет и сто.
Откъм задната седалка се разнесе мирис на изненада и неверие.
— Не. Няма пари. Само документи и карти. — Дочух шумоленето на хартия.
Започвах да се безпокоя, че продължавам да не спазвам зелените светлини. Нямаше къде да паркирам, но и без това не можех да си го позволя. Трябваше бързо да се отърва от тази кола. Насочих се към предградията да се опитам да свия кола от паркинга пред някой магазин. Наистина мразя да крада автомобили. Аз съм над тези неща. Пък и за втори път в продължение на месец! Лошото планиране е сериозен удар върху самолюбието ми.
— Има скица на къща и цял куп работи, предназначени за някакъв тип на име Кармине Леоне.
— Моля? — извърнах глава, но побързах да погледна напред, тъй като един клаксон изрева точно до мен. Пресегнах се назад с дясната си ръка. — Дай ми скицата.
— Не можеш да я разглеждаш, докато караш! — интонацията с миризмата на вкиснато мляко.
— Просто го направи, Сю. Може да се окаже важно.
Подаде ми я и й хвърлих един поглед, докато шофирах.
Не трябваше особено да се съсредоточавам. Незабавно разпознах какво съдържа. Беше подробно разпределение на къщата на Кармине, включително и на алармената система. Бях помогнал да я инсталират. Какво, по дяволите, му ставаше на Лео? И защо тези неща бяха в моето куфарче?