Звукът на поднасящи гуми ме върнаха към автомобила. Погледнах в огледалото за обратно виждане и забелязах черен седан, който бързо се залепи зад нас. По дяволите! Нищо в този град не привлича толкова внимание, колкото черна лимузина. Предназначението им е да бъдат забелязвани. Дадох яко газ и леко потръпнах, като чух как Сю се стовари на пода от ускорението.
— Ох! — Раздвижи глава наляво-надясно и чух как ставите й се наместват. Точно сега нямаше време за съчувствие.
— Прибери всичко обратно в куфарчето и го заключи! — наредих й аз. — Трябва да огледам каквото има вътре. Провери отзад дали няма и други документи.
— Не може да го вземем! — гневът й ощипа носа ми. Почна да ми писва от миризмата на прекипяло кафе.
Точно обаче в този момент не ми пукаше дали е ядосана, или не.
— Куфарчето е мое, Сю. Трябва да има някаква причина моето куфарче с моите отпечатъци навсякъде по него да съдържа документи, които разкриват как да се проникне в дома на моя шеф. Не ти ли се струва малко подозрително?
Очите й в огледалото се разшириха и тя погледна документите в ръката си.
— Да не искаш да кажеш, че този тип Лео се опитва да те уличи в нещо?
— Така ми изглежда. Но няма да разбера в какво, докато не прегледам всичко.
Мирисът на гнева бавно се разтвори, за да отстъпи на замислено смущение. Стрелнах я с поглед в огледалото. Беше се затворила в себе си. Не я последвах. Бях прекалено зает да си пробивам път през движението. Прелетях точно когато светофарът светна червено, преди насрещното движение да е стигнало до пешеходната пътека. Успях! Черният седан заби нос, щом спирачките заковаха да избегнат сблъсъка. Направих широк завой и спрях в най-близката алея. Почти трябваше да ударя колата в отсрещната страна на улицата, за да завия. Вратите се отваряха точно колкото да можем да излезем в тясното пространство между контейнерите за смет. Извадих ключа и го извих на две. Хвърлих го на седалката. Както каза Боби, няма какво да му мисля. Лео трябва да има и друг ключ. Взех куфарчето от стиснатите пръсти на Сю и я дръпнах за ръката. С другата бе стиснала чантата си в смъртоносна хватка.
— Да вървим!
Гласът й бе замислен и тя упорито държеше на своето.
— Защо Лео те мрази толкова, че да прави всичко това?
Не му беше времето сега! Съвсем наблизо изскърцаха гуми.
— Ще се размърдаш ли, ако обещая да ти разкажа всичко по-късно?
Кимна и се впуснахме в бяг.
Озовахме се на съседната пряка в центъра на група възрастни туристи. Опитахме се да ги заобиколим, но те не искаха да бъдат карани да бързат. Опитахме се да завием и попаднахме на друга група комарджии, които се трупаха отзад. Казиното пред нас също бе претъпкано. Бяхме оставени без изход. Погледнах назад към алеята. Лимузината препречваше пътя, ключът бе безполезен и двете горили трябваше доста да се потрудят, докато стигнат до нас. Разполагахме само с няколко секунди отдих. Внезапно кихнах, защото обонянието ми бе атакувано от различните миризми в тълпата. Основният мирис бе на ананас. Бог знае защо. Отново кихнах и се опитах да пробия път през групата.
— Я по-бавно! Порадвайте се на деня! — каза ни усмихната жена с бастун и яркорозова козирка срещу слънце, върху която пишеше „Родена да залага!“, на оредяващата сребриста коса.
— Я гледай, Ленърд! — възкликна друга възрастна дама. — Дай да вземем маршрутката.
Потърсих с поглед горилите. Единият се катереше през покрива. Извърнах се, щом чух думите на старицата. Перфектно! Днес нямаше да крадем коли.
Почакахме в тълпата, докато микробусът се приближи и спря. Когато вратите се отвориха със съскане, точно отсреща забелязах, че друг микробус се готви да тръгне. Това беше! Отиваше в нужната посока. Сграбчих ръката на Сю и го посочих. Тя се обърна при шумотевицата, предизвикана от момчетата на Вито. Очите й се разшириха и се стрелнахме през улицата. Микробусът тъкмо се отделяше от бордюра и се наложи да се втурна и да заудрям с куфарчето по вратата. Заклати се и спря. Вратите се отвориха. За наш късмет още не се бе включил в движението.
Сю се задъхваше, когато се качихме на стъпалата. Пресегнах се за портфейла си с надеждата да открия няколко банкноти по един долар, но тя извади абонаментна карта от чантата си. Подаде я на шофьора със замах.