Сю седеше с кръстосани ръце. Дразнещата обонянието миризма на гнева й изпълваше колата. Въздъхнах. Бях й обещал.
Ръцете ми неволно се свиваха и разпускаха на волана. Откъде да започна? Облегнах се назад, опитах да се наместя удобно. Трудна работа с оглед на обстоятелствата.
— Лео искаше майка ми.
Долових мириса на изненадата й, сякаш не бе очаквала да чуе това. Не бе очаквала молбата й да е от значение за мен. Самият аз бях малко ядосан, че е така.
— Много я искаше. Клюката гласи, че е стигнал дотам да я ухажва. Тя не можеше да го понася. Това съм го чувал от собствената й уста.
Извърнах се. Сю следеше всяко мое движение, запечатваше всяка моя дума. Погледнах шосето зад нас.
— Дори и тогава си беше извратен. Искаше необичайни неща, но майка ми все го отрязваше. Отначало просто си подвиваше опашката и си отиваше, но с годините стана по-настоятелен.
Никога не бях виждал майка ми и Лео заедно. Винаги, когато той се появеше, тя ме отпращаше в стаята ми. Но не съм глух.
— В началото въобще не стигаше дотам да я пребие или изнасили, но вдигаше шум. На няколко пъти се наложи да го заплаши, че ще извика полиция.
Сю продължаваше да ме наблюдава напрегнато, докато карах. Действително бе заинтересувана от мотивите на Лео.
— Когато майка ми се хванала с баща ми… — продължих, но прекъснах, за да добавя едно уточнение: — Не забравяй, че по-голямата част от това, което ти разказвам, е информация от трета ръка, тъй като още не съм бил роден. — Стрелнах Сю с поглед и тя кимна. — Както и да е, майка ми казала на Лео, че вече не участва в играта. Наистина си падала по баща ми, както и той по нея. Малко по малко започнала да отпраща клиентите си и възнамерявала, щом се оженят, да стане почтена съпруга — винаги използваше този израз, когато говореше за онова време. — Почтена съпруга.
Ръцете ми на волана се стегнаха. Част от мен се радва, че никога не съм ставал свидетел на съществените моменти от историята. Друга моя част желае тогава да съм бил на сегашната си възраст, за да разбия черепа на Лео.
— Лео полудял, когато му казала, че ще се омъжи. Нарекъл баща ми с какви ли не имена, после засипал с обиди и нея. Джоузеф — така се казва баща ми — отишъл у тях точно когато Лео започнал да я налага. Наистина си вярвал, че като я пребие, тя ще промени намеренията си. Джоузеф се нахвърлил върху Лео и го отдръпнал от нея. След това го праснал в лицето. Лео заплашил и двамата. Казал им, че никога няма да стигнат до олтара — замълчах и позволих на омразата да ме залее. — Така и станало.
Пръстите ми забарабаниха по волана, докато си припомнях какво ми бе разказвал Джоко. Към края на историята вече разбирал какво се случва, бил е тийнейджър.
— Само няколко месеца по-късно Джоузеф бил убит. Клюката гласи, че Лео е имал пръст в смъртта му. Майка ми го подозираше. Поне така ми каза, когато стигнах възрастта, на която ме видя на снимката. Но никога не успя да го докаже. — Не преставам да се питам дали някой се е опитал да й помогне да го обвини в убийството. Лео е пълен задник, но разполага със значително влияние. — След смъртта на Джоузеф, когато майка ми се появяваше с мен, Лео отново започна да души наоколо. Взе да я убеждава, че щом иска да бъде майка, трябва да има мъж до себе си. Тя му каза да се разкара. Каза му, че знае кой е наредил Джоузеф да бъде убит. Каза му, че го ненавижда и предпочита да умре, преди да му позволи дори да я докосне.
Включих левия мигач, за да сменя лентата и да изпреваря кола, която се движеше бавно. Сю бе фокусирала погледа си върху мен. Знаех, че през главата й преминават картини, докато й разказвам.
— Според мен, ако Фамилията не бе застанала зад гърба й, Лео щеше да я убие на място. Но те бяха много мили и изпълнени със съжаление към нея заради смъртта на Джоузеф. Месеци наред из цялата къща имаше цветя, изпратени от големите клечки на Фамилията.
Майка ми винаги се бе гордяла с това. Беше запазила всички картички, които й бяха изпратили. Намерих ги след смъртта й.
— Нямаше начин Лео да не ги забележи. Остави я на мира. Но аз непрекъснато му напомням за това, което не можа да получи. Което никога не бе притежавал. — Засмях се — дрезгав тътен в тясната кола. Сю потръпна от резкия звук. Когато продължих, долових ръмжене в гласа си: — Но и той непрекъснато ми напомня от какво ме е лишил. Ако не беше той, щях да имам истинско семейство, а не проститутка с разбито сърце за майка и никакъв баща. Беше истински късмет, че попаднах на татко. Единствената причина да не ликвидирам Лео незабавно.