— Дърветата трябва да бъдат подкастрени. Човек със стълба може да се протегне, да се хване за клоните и да прехвърли стената.
Обиколихме имота. Беше очевидно, че се бе старала да възвърне предишния му блясък. Тревата бе окосена и напоена. Натрупваните с години купчини листа и борови иглички бяха изчистени и бе настлана нова почва. Гордееше се със свършената работа. Можех да го подуша. Посочи стаята си на втория етаж. Прозорецът бе ограден от облак пъстри пълзящи рози. Трябва добре да ги огледам отвътре.
Следващото, което ми показа, бе плувният басейн. Беше права за гъските. Навсякъде се виждаха курешки. Големите птици не обърнаха никакво внимание на Сю, но щом аз се приближих, нервно се защураха наоколо. Опитах се да ускоря процеса и излаях като куче. Но не се получи, както го мислех. Искаше ми се само да е смешно, ала звукът изскочи дълбоко от гърдите ми. Нисък, заплашителен, съвсем като от вълк. Странно. Той премина в злобно ръмжене и усетих как зъбите ми се оголват. Сю ме погледна леко разтревожено, щом гъските внезапно се издигнаха във въздуха, обзети от паника.
Пронизително крякане съпроводи полета им и не след дълго територията бе свободна от нежелани посетители. Част от мен искаше да ги последва. Да ги преследва, докато ловът успее. За мой късмет луната отдавна бе преминала пълната фаза и успях да се овладея.
Трябва да съм изглеждал толкова стреснат, колкото и Сю. Гласът й издаваше изумление:
— Почувствах го! Как живееш с такива усещания?
Почувствала го е? Опитах се да се отърся, свих рамене.
— Свикнал съм. За щастие, не обичам гъски. Много са мазни.
За миг очите й се разшириха. Усмихнах се. Щом разбра, че я поднасям, също се разсмя.
Поколеба се, когато пристъпихме на широката предна веранда.
— Какво има? — попитах я.
— Малко ми е нервно. Представих ти майка ми в такъв вид, та ме е страх, че щом се запознаеш с нея, ще откажеш да живееш тук.
— Не съм казвал със сигурност, че ще го направя, не помниш ли? Но какво имаш предвид?
Сви рамене, докато търсеше думите:
— Толкова много хора й вярват. Понякога се боя, че може аз да съм побърканата и че ще повярваш на нея, не на мен. Или пък ще разбереш точно какво представлява и няма да искаш да останеш, щом тя е тук. — Погледна ме нервно и сведе глава. Пак бе притеснена.
Пресегнах се, поставих пръст под брадичката й и вдигнах лицето й.
— Цял живот съм се учил да преценявам хората. Умението е необходимо в професията ми.
Понечи да каже нещо, но аз притиснах пръст към устните й.
— Обещавам ти, че няма да те съдя според мнението ми за нея. Става ли?
Придоби стъписано изражение.
— Винаги, когато реша, че съм те разбрала, отново ме изненадваш. Имаш такива непоклатими схващания, затова ми е трудно да повярвам, че би могъл да кротуваш и да си мълчиш, ако нещо не ти харесва.
Мрачна усмивка озари лицето ми.
— Честно казано, ако съвсем не ми хареса, навярно ще се опитам да я уплаша.
Сю се разтревожи. Трескаво сграбчи ръката ми.
— Не, от това няма да има полза. Ако я уплашиш, ще извика полиция. Правила го е и преди. Не искам да рискуваш.
Освободих се от здравата й хватка с усмивка.
— Знам, Сю. Всичко е наред. Шегувам се. Никакви тактики за сплашване. Обикновено предизвикват обратна реакция. Не, ще я убия с учтивост. Специалист съм в това.
— Веднага ще го разбере — направи гримаса тя.
— Няма значение — засмях се аз. — Тя може единствено да подозира. Ще бъда мил, грижовен и извънредно покровителствен.
— А пък аз ще се опитвам да не се издавам. — Сю ме дари с несигурна усмивка и се обърна към вратата. Спрях я, като докоснах ръката й. После я притеглих обратно и я поведох до паркираните коли.
Заставих се да придобия сериозно изражение. Бях срещал хора като майката на Сю и преди.
— Трябва да знаеш, че ще се опита да постави клин помежду ни. Ще отправи безумни обвинения. Без да знае нищичко за мен, освен онова, което е написано на визитката ми, ще каже, че те поставям в опасност или че се стремя единствено към парите ти. Ще каже какво ли не, за да те накара да се уплашиш от мен. Нещо от това дори може да се окаже истина. Би ли могла да понесеш подобно напрежение? Ако не можеш, по-добре изобщо да не започваме. Положението само ще се влоши, ако се нанеса.