— Виж какво — поставих ръце на раменете й, като нарочно я държах на една ръка разстояние. — Дори и да има нещо, преднамерено се държа на дистанция. Няма да съм в състояние да дръпна спусъка, ако позволя да отидем твърде далеч.
Погледът й натежа от мъка и леко смекчих тона си.
— Когато за първи път бяхме заедно, реших, че ако искаш да се отървеш от живот, който е достатъчно тежък, за да те накара да наемеш някой като мен, ще бъде неправилно да ти откажа. Иначе бих те използвал. Като всички останали. Да бъда с теб, защото аз искам нещо. Разбираш ли?
Кимна.
— Но какво ще стане, ако настъпи момент, когато реша, че искам да живея?
Почувствах прилив на надежда и незабавно го смазах като досадно насекомо.
— Не изпреварваме ли малко нещата? — нарочно вложих нотка на черен хумор в гласа си. — Още не си ми платила, а пък аз не съм се съгласил да свърша работата.
Усмихна се неуверено. Отвърнах на усмивката й, но следващите ми думи бяха сериозни:
— Дай да позабавим темпото и да видим, става ли? Може да решиш, че изобщо не ти харесвам чак толкова.
Постави ръката си върху моята, която лежеше на рамото й.
— Няма да променя решението си. Готов ли си да влезем?
Наблюдавах я, докато се приготвяше да посрещне ситуацията. Над главата ни се разнесе бръмчене. Вдигнах поглед и видях, че са се включили старите живачни лампи, осеяли двора. Леко сбърчих чело. Повдигнах брадичката й и бавно завъртях лицето й в двете посоки на безличната бяла светлина. Тя ме погледна озадачено и долових мириса на смущението й.
— Какво правиш? — попита ме, щом пуснах брадичката й.
Въздъхнах и поклатих глава.
— Няма да стане тази вечер, Сю. Сега си отивам право вкъщи.
— Какво! Искам да кажа…
— Под очите ти има тъмни кръгове и кожата ти увисва. И двамата не сме спали достатъчно в продължение на дни. — Аз не бях спал както трябва почти седмица. — Ако сега влезем и подхванем нещата, ще са ни нужни часове. Ставам раздразнителен, когато дълго време съм бил лишен от сън, затова ще се прибера, а ти също трябва да поспиш.
— Ами майка ми? Не мога да се прибера сама, Тони. Просто не мога.
— Разбира се, че можеш. Влизаш, не й обръщаш внимание, качваш се горе и си лягаш.
— Но тя ще ме последва и ще крещи. Няма да мога да мигна.
Усмихнах се мрачно.
— Този път майка ти се е въоръжила с двуостър меч, Сю. Реже и в двете посоки. Ако те последва до стаята ти, ще трябва да стане от инвалидната количка, нали? В такъв случай сестрата ще те подкрепи пред семейството ти. Ако си остане в нея, значи не е в състояние да мръдне от долния етаж и ти ще можеш да спиш. Разбираш ли?
От нея се разнесе букет миризми, а погледът й придоби стреснато изражение в разширяващия се кръг светлина.
— Но аз не знам дали Бекки е платила на сестрата за през нощта.
— Вече минава пет. Ако сестрата още е там, напълно съм сигурен, че възнамерява да остане. Била е тук снощи, така че навярно има стая за нея.
— Но ще продължавам да чувам майка ми. Холът ехти из цялата къща.
— Какво? Да не би да нямаш уредба в стаята си? — завъртях очи. — Моля ти се.
Претършувах предния си джоб и извадих малко пластмасово пакетче с оранжеви тапи.
— Ако ще те накара да се почувстваш по-добре, сложи си тапи в ушите.
Разгледа тапите с удоволствие и ги стисна през калъфчето. Гледаше ги как възстановяват предишната си форма и пак ги стисна. Извадих ги и й показах как да ги свие и постави в ушите си. Накарах я леко да ги натисне, докато паснат плътно. Едното ухо отне повече време, докато нагласим тапата да прилегне плътно. Щом ги свали и ги пъхна в джоба си, продължих:
— Тапите не изолират звука напълно. Само го заглушават. Все още ще си в състояние да чуваш отдалеч високи звуци, но не достатъчно силни, за да те държат будна.
Внезапно се приведе напред и силно ме целуна по устните. Горещата вълна на желанието премина през мен. Неочаквано тялото ми бе твърдо и готово като първия път, когато я докоснах. Исках повече и жадно се пресегнах към нея. Ала разумът ми надделя. Свих юмруци, за да не я грабна в обятията си. Не. Няма да започвам отново. Заставих ръцете си да се протегнат към раменете й и леко да я отблъснат.
— Иди се наспи, Сю. Първата ми работа утре сутринта е да дойда при теб, но тогава и двамата ще се чувстваме по-добре.