Реших да изпробвам деликатен подход. Клекнах пред количката. Исках очите ни да бъдат на едно ниво, за да следя реакцията й. Миризмата на водка едва не ме събори. Трябваше да дишам през устата, за да се овладея.
— Госпожо Куентин — произнесох високо и бавно, — аз съм Тони Джодоне. Как сте днес?
В погледа й проблесна ярост, а гласът й бе пропит от отрова. Престорих се, че не забелязвам.
— Може да изпитвам силни болки, но не съм глуха, идиот такъв!
Хм! Човек би си помислил, че първо ще започне с добро. Ще се опита да ме привлече на своя страна. Добре, Джодоне. Време е да задействам магията.
Напълно овладян, вдигнах вежди и придобих извинително изражение. Понижих глас и попитах примирително:
— Ужасно съжалявам, госпожо Куентин. Сю спомена, че сте си наранили таза. Изобщо ли не можете да се изправяте?
Очите й отново проблеснаха. Леко вдигна глава. Сладникавият, прекалено наситен мирис, издаващ черния пипер на измама и злобна радост, за момент надделя над алкохола.
Въздишката й бе тежка и престорена.
— Не.
Беше доволна, че най-безочливо ме лъже. Миризмата й напомняше тази на Лео повече, отколкото ми се искаше да мисля.
— Напоследък всичко е толкова стресиращо. Толкова ми се иска да не бъда такова бреме за милата Сю.
Хвърлих поглед към Сю, която отново миришеше на обида и гняв.
— Убедена съм, че стара, саката жена като мен пречи на изявите й — в края на репликата се промъкна острието на бръснач.
Отговорът ми бе по-сладък от мед:
— Е, това ще се промени, госпожо Куентин. Може ли да ви наричам Мира? Ще бъда наоколо да помагам на Сю да се грижи за вас.
Подуших прилива на надежда у Сю и вътрешно потръпнах. Господи! Защо казах това? Логиката в мен говореше, че трябва да се държа на разстояние, но като че ли просто не можех да се възпра. Успях да задържа приятното, професионално изражение, макар че се стреснах.
Забелязах, че погледът на Мира светна от недоверие и здравословна доза лошо предчувствие. Все пак се постара да поддържа добрия тон:
— Предпочитам госпожа Куентин, благодаря. Опасявам се, че не разбирам, господин… Джодоне, нали така? Защо ще бъдете често наоколо?
Погледнах Сю, сякаш бях изненадан. Не бе съвсем престорено. Тя се държеше спокойно и овладяно. Браво на нея! Върнах погледа си върху майка й и попитах:
— Сю не ви ли е казала? Ще се нанеса в мазето.
Гласът ми затихна в края на изречението. Съдържаше окончателна нотка, която леко ме обезпокои. Срещата с Мира реши нещата. Миризмата й не ми хареса. Вонеше на заплаха към моята женска.
Застинах. Женска? Не бе дума, която някога бих употребил за жена, но сега нямах време да мисля за това. Не и с Мира пред себе си.
Когато продължих, тонът ми бе студен, но спокоен. Заплахата трябваше да прозвучи недвусмислено ясно.
— Нает съм да отговарям за сигурността на имота и за бодигард. Вече никога няма да ви се случи да паднете — усмихнах се с прелъстителната усмивка на змията към Ева. — Ще направя всичко възможно да получавате точно тези грижи, които заслужавате.
Удари ме полъх на загоряло кафе. Неподправен шок и ярост разклатиха самообладанието й. Усети, че съм я погнал, и смени тактиката. Вече не си правеше труда да се преструва.
— Не ни е нужна никаква помощ! Така че няма да се нанасяте. Махайте се!
— Майко! — възкликна Сю. — Казвала си, че не искаш и сестра. Ами онзи ужасен човек, който се обади? Нуждаем се от някого наоколо. Къщата е моя и решението е мое. Тони остава.
Усетих наченките на главоболие. Нагорещеният метал на решимостта и отчаянието на Сю надделяха над карамелизираното кафе от майка й.
За секунда Мира присви очи, за да възвърне заучената невинност на погледа си. Миризмата на кафе изчезна.
— Но, Сузи, миличка, ще излезе доста скъпо.
Сю издаде челюст, но тонът й бе спокоен:
— Имам пари, майко. Забрави ли? Не си ли ти тази, която ме кара да върна на Бекки парите за сестрата, тъй като е трябвало да бъде наета по моя вина? Казвала си ми, че пилея парите си лекомислено, а трябва да ги използвам за нещо полезно. Е, това е полезно и ти не можеш да ми го отнемеш!
Олеле, лош ход! Май трябваше да обсъдим сценария по-обстойно. Бях почти сигурен в отговора. Нов изблик на ярост експлодира в носа ми, като увеличи главоболието с една степен и така загъделичка ноздрите ми, че едва се сдържах да не кихна.