— Разбирам — рече тя.
Погледът й пронизваше гърба ми като кинжал. Можах да подуша омразата й, която миришеше на препечен лют мексикански пипер и надделяваше над вонята на алкохол.
— Но аз няма да се чувствам никак удобно. Дори и да успеете да се нанесете, едва ли ще се задържите тук дълго!
Можех да си позволя да бъда пренебрежителен към нея. Така и сторих. Хванах Сю за ръката и я поведох навън. Докато излизахме, хвърлих поглед към сестрата. Очите й се завъртяха и издиша с отвращение. Лично аз не бих паднал толкова ниско, че да си изкарвам хляба, като обслужвам хленчещи хипохондрици. Но всекиму своето.
Отначало стъпките на Сю бяха неуверени, но колкото повече се отдалечавахме от майка й, толкова повече си възвръщаше сигурността.
Обиколихме горния етаж и тя ми показа къде са разположени скритите монитори. Слаба работа. Обхватът не бе достатъчен. За късмет имам приятел в този бизнес.
Стаята на Сю бе истинско преживяване. Отвсякъде се носеше аромат на цветя. Полените във въздуха бяха толкова гъсти, че можеше да стъпваш върху тях. Двойни дървени рамки, натежали от пълзящи рози точно пред отворените прозорци. Розовите от едната страна, жълтите от другата. Само една мрежа задържаше отвън дузините пчели, които се стрелкаха напред-назад.
Дървените рамки трябваше да изчезнат.
Сю се намръщи, когато я уведомих.
— Не! Рамките са единствената причина да избера тази стая. Обичам да имам рози на прозорците си!
Силата на реакцията й ме изненада. Отново разгледах разположението им.
— Е, поне можем да подкастрим розите под прозореца.
— В никакъв случай.
Скръсти ръце на гърдите си. Думите й не търпяха възражение. Нажеженият метал на решимостта й опърли ноздрите ми. Разбрах, че ще бъде непреклонна по въпроса.
— Добре — склоних аз, махнах мрежата и погледнах навън да получа представа за конструкцията. — Ами ако ги преместим встрани, където не могат да бъдат използвани за стълба? — Успях да прибера главата си, преди пчелите да ме последват. — Или да инсталираме прозорци, през които не може да се влезе. Това са единствените възможности да не бъдеш убита.
— Розите са прекрасни през лятото — бе потънала в размисъл. — Те са най-хубавото в къщата. По-скоро бих сменила прозорците.
— Ще струва пари. Но… щом е толкова важно за теб.
Сю засия. Още един повод за въздишки. Превръщах се в желе за тази усмивка. Лоша работа.
Както и да е, настроението й позволяваше да повдигна неприятния въпрос. Затворих вратата и чух как щракна. Скръстих ръце на гърдите си, уравновесих тежестта на тялото. Заговорих тихо, вперил поглед в очите на Сю:
— Откога майка ти е алкохоличка?
Занемя.
— Какво говориш? Майка ми не пие! Какво те кара да мислиш така?
Дрезгав смях се изтръгна от гърдите ми, преди да успея да го овладея. Продължаваше да изглежда смутена. Леле! Силата на отхвърлянето бе по-голяма, отколкото аз съм способен да докарам, но поне трябваше да опитам.
— Не помниш ли, че съм в състояние да надушвам повече неща, отколкото другите хора, Сю. Тя вони на водка.
Колелцата в мозъка й се завъртяха. Направи няколко крачки из стаята. Четях мислите й. „Не е възможно. Сигурно греши. Но Грейс от работата пиеше, а аз не разбрах, докато не я пратиха на лечение. Ох, боже! Ами ако е прав?“
Не направи никакъв коментар, но когато се върнахме в коридора, цялата се тресеше. Опитваше се да говори нормално, но се преструваше.
Следващото, което ми показа, бе мазето.
Наистина заемаше цялата площ. Беше голямо почти колкото къщата ми. Бе облицовано с тъмна орехова ламперия, а килимите бяха в бургундско червено. Ламперията можеше да остане, но не и килимите. С двете ставаше прекалено мрачно. Казах го на Сю.
— Избери си какъвто цвят искаш. Купи нови мебели, ако тези не ти харесват. Само остани, моля те.
Беше почти в истерия, защото мислеше, че запознанството с майка й ще промени решението ми. Особено след като научи за водката. Можех да го подуша, да го усетя дълбоко в себе си.
Огледах цялостно обзаведената кухня и огромната спалня, която правеше моята да прилича на килия. Имаше маса за билярд. Топките бяха подредени в очакване на следващата игра. До стената бе поставен автомат за пинбол. Сю щеше да бъде горе. По всяко време. Можеше да слиза при мен или аз да се качвам.
— Сигурно по-късно ще съжалявам…
Сю ме дари с широка усмивка и се хвърли в прегръдката ми с радостно възклицание. Изобилие от цитруси, пресен хляб, подправки. Отвърнах на прегръдката й.