— Вече е. Тези дами са под моя закрила.
— Мислех, че това не е по твоята част. — Очите му леко се присвиха и миризмата му издаде подозрителност.
— Нает съм за техен бодигард — винаги е по-просто да кажеш истината.
Бавно свали ръце, като внимателно следеше движенията ми. След миг сивите му очи се проясниха.
— Бодигард, а?
Прие твърдението ми с кимване. После, както подобава, започна да се обръща към мен като към закрилник, глава на семейство:
— Възрастната дама сключи сделка с мен, Тони. Дължи ми пари. Не отговаряше на обажданията ми. Обиден съм. — Притисна ръка към сърцето си, за да демонстрира своята искреност. Действително миришеше на обиден. — Трябва да получа каквото ми се полага. Знаеш го. Единственият начин да оправим положението.
Поклатих глава.
— Тя няма пукната пара, Вини. Обещала е пари, които не са нейни и тя не разполага с тях.
— Не ме интересува откъде идват парите. Бяха дадени обещания. Предложих й услугите си. Тя ги прие. А пък сега е наела теб, добре. Склонен съм да се договорим.
Заявлението бе произнесено с равен тон, но погледът му не се отклоняваше от моя. Козовете бяха в мен. Нямаше друг избор, освен да се пазари, но щеше да прояви инат. Проблемът беше, че бях съгласен с него. Не бе в полза на Сю. По дяволите!
Замахнах подканящо с пистолета.
— Да обсъдим положението отвън.
Трябваше да разбера как е проникнал вътре. Вини не беше от онези, които се катерят по дърветата. Освен това го исках далеч от жените, в случай че „преговорите“ загрубеят.
Отправи се към вратата. Не ми хареса начинът, по който се движеше. Миризмата му се промени. Сякаш се готвеше да ми се нахвърли. Блъснах го по тила със „Зиг Зауера“.
— Изобщо не се опитвай, Вини. Кръвта се чисти трудно от истинското дърво.
Спря, кимна, без да се обърне, и отвори външната врата.
Последвах го навън и тръгнахме към портата. В алеята нямаше нови коли.
— Как влезе, Вини? Не си падаш по катеренето.
Сви рамене.
— Алармената система е стара. Прекъсни електрическото захранване и вратите веднага се разтварят.
Обезпокоително.
— Трябва ли да се прекъсва захранването на цялата къща?
Спря, извърна се и ме изгледа.
— Защо да ти обяснявам? Какво ще спечеля?
Бяхме извън кръгозора на къщата. Измъкнах деветмилиметровия му пистолет от колана си, щракнах скобата и пълнителят падна на земята. Подадох му обезвреденото оръжие с дръжката напред. Изглеждаше изненадан, но си го взе.
— Отвори патронника. — Държах „Зига“ на прицел в здрава хватка, опрял ръка до тялото си.
Плъзна затвора назад, един самотен патрон изхвърча във въздуха и се приземи до пълнителя.
— Доволен ли си? — попита саркастично той.
— Не се будалкай. Не бях длъжен да ти го връщам.
Прецени логиката.
— Да, наистина. Добре. Както и да е, ти какво общо имаш с цялата история? Бодигард си, колкото аз съм Дядо Коледа.
Помислих да излъжа, но, така или иначе, щеше да има още въпроси. Фамилията е изненадващо малка въпреки броя на хората. Свих рамене.
— Дъщерята е новото ми гадже. Нае ме да пазя нея и майка й. Дори е официално оформено.
— Мамка му! Гадна работа! Значи трябва да се разправям с теб за парите, които ми дължат?
Поклатих глава.
— Няма да има никакви пари, Вини. Колко на месец ти обеща дъртата вещица?
— Десет хилядарки — отвърна той унило.
Подсвирнах.
— Май цената на бодигардовете се е покачила, откакто влязох в бизнеса.
Стисна устни и помръдна рамо.
— Щях да си свърша работата добре. Щях да държа лешоядите надалеч.
— Нито един лешояд няма да прелети покрай мен, повярвай ми. Време е да си тръгваш, Вини.
Върнах пистолета си в кобура. Можех да се оправя с него и без оръжие. Изпратих го до портата и подуших раздразнението му. Обърна се да ме изгледа и си помислих, че може да се опита да ме нападне.
Ненадейно тялото ми бе пронизано от мощен гняв, който изпълни мускулите ми с адреналин. Не принадлежеше на мен. Някак си го разбирах, но въпреки това ми въздействаше. Вперих поглед във Вини и видях как очите му се разширяват. Виждах блясъка на моя поглед, отразен в неговия. За пръв път ми се случва, когато пълнолунието е толкова далеч. Ще трябва да поработя върху това. Заставих се да се успокоя. Вълкът в мен се спотаи. Сякаш се бе превърнал в друго същество. Куче на каишка.