Придърпах я в съседната стая да поговорим насаме. Извадих портфейла от джоба си и отброих три стотачки. Написах телефонен номер върху една от визитките си. Подадох ги на сестрата едновременно и казах:
— Бихте ли останали още няколко часа? Ще ви бъда изключително благодарен. Налага се да подпишем някои документи само на пет минути оттук. Номерът е на мобилния ми телефон. Обадете ми се незабавно, ако възникне проблем. Ще се озова тук преди полицията. Става ли?
Хвърли поглед към вратата. Гласът й просъска:
— Не мога да нося отговорност за тази жена! Нарочно настояваше за практикуваща сестра, за да мога да я тъпча с „Меперидин“. По ръцете й има толкова белези, че трябваше да й бия инжекцията направо в таза! Освен това гълта „Перкоцет“ като бонбони и ги прокарва с водка. Няма да участвам в това!
Вдигнах вежди. Не можех да се усъмня в сестрата. Нищо чудно, че Сю се побърква. Виждал съм и други, поели със същия влак. Сестрата миришеше на гняв и страх. Усмихнах се обнадеждаващо и извадих още две стотачки. Погледът й проследи движението ми и към мириса й се добави алчност. За всеки случай прибягнах към леко ласкателство:
— Не мога да се доверя на никой друг в този момент…
Една въздишка ме уведоми, че съм спечелил. Вдигна два пръста.
— Два часа. Нито миг повече. Но ако възникне дори един проблем, обаждам се на полицията и си измивам ръцете от нея.
Спретнато сгъна банкнотите и ги пъхна в чантата си. Обърна се и се върна в другата стая.
Реших, че тези пари трябва да излязат от джоба или сметката на Вини. Сестрата изобщо не влизаше в играта. Надявах се тя да се погрижи за Вини, след като се разправя с него. Заслужаваше да го кърпят без обезболяващи.
Двайсета глава
Докато карахме към офиса ми, обясних подробностите по договора за охрана. Щеше да покрива всички обстоятелства, но да съдържа и специално изключение в случай на самоубийство. Такъв е стандартът. Можеш да опазиш хората от света, но не и от самите тях. Затова смъртта й трябваше да изглежда като самоубийство. Кимна нервно. Страхът и безпокойството я обгърнаха като облак.
— Колко ще струва? — попита тя, щом приключих с изброяването на условията.
Въздъхнах. Достатъчно тежко ми бе да си представям, че ще гледам как умира. Можех да го направя — бях виждал и други мои близки да си отиват, — но никак не ми харесваше.
— Един милион.
Не гледах лицето й, докато го изричах. Не отклонявах поглед от пътя пред нас. Възцарилата се в колата тишина ми се стори безкрайна.
Най-после я стрелнах с очи, но не успях да разгадая погледа й. Когато отново я погледнах, по лицето й се стичаха сълзи. Не разбирах дали е щастлива, ядосана или натъжена. Миризмите се бяха смесили. Затова зачаках да го чуя от собствената й уста.
— Разбрахме се.
Заплака, прикрила лице с ръцете си. Страхотно. Все още не знаех какво изпитва. Сигурно не трябваше да се изненадвам от сълзите. В момента е емоционална развалина. Би могла да поговори с някого, който не е толкова замесен.
Аха. Познавах точно който ни трябваше.
Обадих се през слушалките на мобилния телефон. Наистина ненавиждам хората, които карат със залепен до ухото си телефон. Женски глас отвърна:
— Добър ден. Кабинетът на доктор Корбин.
— Здравей, Карен — поздравих я аз. — Там ли е синчето, Джон?
Долових сподавен смях, но после тя сигурно чу плача на Сю. Тонът й стана по-сериозен и загрижен:
— Може ли да му предам кой го търси?
— Да. Отец Гуидо Сардучи — опитвах се да не обръщам внимание на хлипанията на Сю. В нея бушуваха гняв, благодарност и болка. Разкихах се и почти излязох от пътя.
По дяволите, какъв коктейл! Дори не знаех има ли някаква връзка с мен. Обърнах внимание на мъката й, като й подадох кърпичка от кутията под седалката ми. Прие я с бегъл поглед в моята посока и чух как си духа носа. Завих по първата улица на изток към предградията.
— Доктор Корбин на телефона — долетя приятен тенор. — Кой ме търси?
— Белята. С главно „Б“. Как си, Синко Джон?
Въздишката бе толкова дълбока, че я чух през слушалките.
— Наистина мразя да ме наричаш така, Тони.
— Я стига — свих рамене автоматично, макар да знаех, че не може да ме види. — Ти започна.
— Бяхме деца! Аз вече пораснах.