Можехме да продължим със закачките цял ден, но ме вълнуваха други проблеми.
— Да, добре… както и да е, имам нужда от час за нов пациент.
Доктор Джон Корбин е един от най-блестящите психиатри в града. Освен това ми е приятел от детинство. Можех да му се доверя: той ще помогне на Сю в превъзмогването на някои от проблемите й. Не лъжа. Не съм нито терапевт, нито социален работник. Джон е. Сю имаше нужда някой да й помогне да се ориентира в тази каша с майка й и с мен. Ако успееше да преодолее част от болката си, може би нямаше да се стигне до финала на представлението.
Искрено ми се искаше да вярвам в това.
— След толкова години най-после се реши да ти прегледам главата, а? Крайно време беше.
Джон много добре знае с какво си изкарвам хляба. Той също е от Фамилията.
— Главата ми си е наред — отвърнах. — В пълна хармония съм със себе си.
Настъпи пауза. Тонът му стана изключително сериозен:
— Иска ми се да ти повярвам, Тони.
Не отвърнах на забележката му. Хармонията е състояние на духа. Всеки един — майка, проститутка, учител, счетоводител, убиец — може да се чувства удобно в ролята си. Аз поне се чувствам.
— Става дума за една приятелка. Има нужда да си поговори с някого.
— Добре — неясен звук, който можеше да бъде и уморен смях, долетя през слушалките. Настъпи мълчание. Шумолеше хартия. — Мога да я вмъкна другия месец, някъде към двайсети.
— Ние сме на минута път от кабинета ти, синко Джон — от хумора почти не бе останала следа.
— Тони! Божичко! Мислех да приключвам за днес.
Спрях на отсрещната страна на паркинга.
— След минута съм при теб. — Сю ме гледаше с изумление. — Чакай малко, черният „Мерцедес“ твой ли е?
— Да… — отвърна той провлечено. — Защо?
Беше единствената кола в северния край на паркинга. Паркирах напряко зад нея.
— Току-що те блокирах. Вече имаш време да ни приемеш.
Сю се разсмя, но горещите солени сълзи можеха да рукнат всеки момент. Отново дочух страдалческа въздишка. Ето така му действам аз.
— Да разбирам ли, че пациентката ми е до теб в колата?
— Сузи Линет Куентин. Помоли Карен да й направи картон.
— Чакай, чакай. Чувал съм това име. Не бе ли по първите страници миналата година? Печалбата от лотарията?
— Същата. Виждаш ли, дори ти водя клиенти, които могат да си те позволят. Не съм ли истински приятел?
Смееше се, когато прекъснах разговора. Сю слезе от колата. Когато вдигна поглед към мен, по лицето й се четеше печал.
— И ти ли мислиш, че съм луда?
Усмихнах й се и се опитах да си представя топла мъгла, която се надявах да достигне до нея.
— Не си луда. Само си набила в главата си неща, за които не мога да ти помогна. Според мен трябва да получиш реален избор дали искаш да приключиш, или не. Джон ще ги помогне в избора.
Миришеше на изненада. Нищо повече.
Влязохме в сградата и се регистрирахме при охраната. Размахах куриерската си карта и показах оръжието си. Охранителят не пожела да го задържи, но записа името ми и номера на разрешителното.
— Защо му викаш „Синко Джон“, щом не му харесва? — попита тя, докато влизахме в асансьора.
Усмихнах й се.
— Името му е Джон Уолтън Корбин. Второто е моминската фамилия на майка му. Продължава семейната традиция, нали разбираш? Значи, Джон Уолтън? Джон — синчето Уолтън? — усмихнах се с надежда.
Разбра шегата, но не й беше толкова смешна, колкото все още е за мен. Свих рамене.
— Какво да ти кажа? Беше страшен купон, когато бяхме деца. Освен това той пръв започна.
— Вече го каза. В какъв смисъл е започнал?
В гласа й най-сетне се бе промъкнал малко хумор. Спряхме на седмия етаж. Беше ми приятно да знам, че наистина слуша какво говоря.
— Помниш ли как ме нарече Вини, когато се изправих пред него?
Придоби смутено изражение.
— Всъщност не. Бях много загрижена.
— Тони Носа. Удостоен съм с този прякор от трийсет години.
За миг ме зяпна, после се разсмя.
— Тони Носа? И доктор Корбин го е измислил?
Свих рамене, но се усмихнах.
— Ей, като дете имах голям нос. Положението се оправи, когато пораснах, но прякорът остана.
— Тони Носа… — повтори тя и безуспешно се опита да прикрие усмивката си. Мирисът й говореше за притеснение, примесено със смях. Хубаво. По-добре притеснена, отколкото обидена.