Стигнахме до кабинета на Джон. Вратата бе оставена открехната. Внимателно я бутнах, като прикривах Сю с тялото си. Беше се съгласила с хонорара. И аз можех да го спечеля.
Джон Уолтън Корбин, доктор по медицина и доктор на хуманитарните науки, се бе разположил зад рецепцията и редеше пасианс на компютъра. Сладникавата миризма на диетичен шоколад достигна до мен. Не изразява определено чувство. Джон просто си мирише на шоколад.
— Мисля, че в някои щати се счита за углавно престъпление да вземеш лекар за заложник — отбеляза той вместо поздрав, но в очите му проблясваше пламъче.
— Ще го имам предвид.
Изключи компютъра.
— Казах на Лора, че следващия път ти черпиш, след като отмени резервацията за вечерята.
Изпръхтях.
— Винаги аз черпя. Много си евтин.
Усмихна се и се обърна да поздрави Сю.
— Здравей, Сю. Аз съм доктор Корбин. Приятно ми е да се запозная с приятелка на Тони. Приятелите му са сред най-добрите ми клиенти. Самият той не е побъркан, но от години подозирам, че е латентен.
Сю се усмихна широко и шоколадът се смеси с цитрус. Добре.
— Е, не е съвсем зле — хвърли усмихнат поглед към мен.
Джон винаги го е бивало да кара хората да се чувстват непринудено. Поведе Сю към кабинета си, а аз останах в приемната и се приготвих за дълго чакане. Бях доволен, че се представи като „доктор Корбин“. Искаше ми се отношенията им да си останат професионални. Знам, че не трябва да ревнувам, но проклет да бъда, ако не усетих пробождане.
И сега чаках да чуя разговора им. Напълно нормално, като се има предвид слухът ми. Затова останах. Обичам да съм наясно с нещата. Но от друга страна, беше много странно.
Не бях очаквал, че ще изпитам всички нейни емоции. Всички чувства, които умея да разпознавам, и няколко, които не мога, ме заливаха в продължение на повече от час. Не само миризми — истински чувства. Преминах през сълзи, смях, потиснатост, приповдигнатост. Не знаех какво да мисля, когато му разказа за мен.
Отначало не мислеше да го прави, ала той я прекъсна, докато търсеше думите и се опитваше да не произнесе истинската — „убиец“.
Долових усмивката в гласа му, докато й отговаряше:
— Всичко е наред, Сю. Известно ми е, че на Тони му плащат да убива хора.
Нейният глас почти не се чуваше, едва доловимо възкликна: „О!“
Тогава започна да се разкрива. Премълча за вълка. Дори не бях се сетил за това, когато дойдохме, а трябваше, по дяволите. Ще трябва да й кажа, че темата е табу. Не съм сигурен дали Джон ще й повярва, или не. Но можеше и да повярва и работата щеше да стане дебела.
Ала тя се бе почувствала предадена, когато действително назовах цената на работата. Усетих го, помирисах го. Беше ли очаквала да откажа? Нямаше ли реакцията й да бъде същата? Искаше ми се да знам какво иска от мен.
Джон обмисли думите й за няколко минути и мълчанието се проточи. Най-после тихо попита:
— Разбираш ли защо е постъпил така, Сю?
Отговорът й прозвуча след шумолене и духане на носа.
— Не.
Не можех да не се съглася. Мислех, че съм назовал произволна цифра. Безспорно доста височка, но случайна.
— Знам обичайната цена на работата на Тони, Сю. Фактът, че е необичайно висока, означава две неща: първо, че означаваш много за него. Не иска да те види мъртва, но е бизнесмен. Ти си потърсила услугите му. Ще го направи — не се заблуждавай за това. Но е определил достатъчно висока цена, за да те накара да се откажеш.
Емоциите на Сю рязко се промениха. Чух как сърцето й пропусна удар. Но можеше да е и моето сърце. По дяволите! Мразя го, когато ме поставя на място.
— Второ, нуждае се от много пари, за да се покрие някъде след това. Някъде, където ще може да се отдаде на пиене, на хазарт или да бъде сред множество хора, за да няма възможност да мисли. Знае какво му е нужно да преодолее загубата ти. Той е умен, Сю. Разбира от психология на почти професионално ниво — добави Джон с нотка на горчивина в гласа. — Оценките му в колежа определено бяха по-добри от моите.
— Той има академична степен? — Сю бе изненадана. Почувствах се малко обиден. Явно не разбира, че става дума за избор на кариера, а не че мога да правя единствено това.
— Да, така е — по икономика, с втора специалност психология. Трябваше това да учи с неговия талант. Аз просто продължих образованието си. Той тръгна… да кажем, в друга посока. Не бих ти препоръчал обаче да се опитваш да го манипулираш. Никога. Бъди откровена с него и той ще бъде откровен с теб. Освен ако не те лъже, което също прави по-добре от всички, които познавам.