Тя се усмихна, но сведе очи. Май ще се наложи да я науча как да приема комплименти.
Отидохме в офиса ми, за да подпишем договора за консултантските услуги и за бодигарда. Споразумяхме се, че е добра идея да плащам наем за жилището в мазето. Сю изчете внимателно всички документи и номерира всяка страница, преди окончателно да го подпише. Дори поправи печатна грешка във формуляра.
— Наистина ли се налага да напуснеш града? — попита ме тя нервно, след като всички документи бяха подписани. Дадох й екземпляр и запазих един за себе си.
— Ами външната порта? А Вини?
— Да, трябва да замина. Очакват ме. Не бих се тревожил заради Вини. Едва ли ще се върне скоро. Но ако ще те накара да се почувстваш по-добре, мога да оставя колата си пред вас. Ще взема такси. Вини познава колата ми. Но не смятам, че ще си рискува живота за толкова малко пари.
Не ми се искаше да тревожа Сю, въпреки че самият аз изпитвах леко безпокойство. Веднага се обадих на Гари и му обясних проблема. Съгласи се да поправи оградата като експресна поръчка още същия ден.
Двайсет и първа глава
Сю седеше на леглото у нас. Отидохме там, след като приключихме в офиса, за да си събера багажа. Понякога партията покер продължава повече от ден и затова си вземам дрехи за преобличане.
— Може ли да дойда с теб?
Поклатих глава, докато слагах две ризи и няколко чифта бельо в един сак.
— Никакви жени. Никакви изключения.
Сю присви колене към гърдите си. Изглеждаше окаяно. Тъжна и притеснена заради Мира. Заради целия свят.
— Извинявай — каза тя за десети път.
Приседнах на леглото до нея.
— Разбери, това няма нищо общо с теб. Правя го всеки месец. Не бягам от теб. Но вече ти казах — няма да променя живота си.
Усмихна се, но усмивката й беше тъжна. Мразя да я гледам тъжна, когато отивам да се забавлявам. Хрумна ми една идея.
— Чуй какво ще ти кажа! — Седнах до нея и плъзнах ръце през раменете й. — Приятелките и съпругите на нашата мъжка компания се събират довечера, докато ние играем. Хайде да проверя дали не може да отидеш с тях? Чувал съм, че си прекарват страхотно. Возят се в лимузина, изобщо всякакви екстри.
Погледът й светна от едновременния прилив на възбуда и страх.
— Мислиш ли, че ще се съгласят? Не познавам никоя от тях.
— Ей, те са страхотни момичета. Страшен купон! Сигурен съм, че няма да имат нищо против.
Взех мобилния си телефон и набрах номер. Кармине отговори и аз му обясних блестящото си хрумване. Даде ми да говоря с Линда. След няколко минути всичко бе уредено. Линда изгаряше от любопитство да види жената, която е била способна да ме хване, и щеше да мине да вземе Сю, преди да отиде при останалите. Тя помоли Сю да се облече официално, защото щели да обикалят клубовете. Вдигнах вежди. Случвало ми се е да обикалям клубовете с Линда преди. Знам какво е — истинско събитие. Засмях се и затворих.
Предложих на Сю да не казва на Мира, че ще излиза. И двамата знаехме, че дъртата вещица ще се опита да провали всичко. Сю отказа категорично.
— Не. Трябва да мога да излизам от време на време. Трябва да имам приятели. Плюс това, не мога ей така да се измъкна, щом на алеята ме чака лимузина. Просто не бива да обръщам внимание на реакцията на майка ми. Но се надявам, че Линда няма да се притесни много.
Кимнах, но добавих:
— Не се безпокой. Линда ще направи всичко възможно да те измъкне. Ще се оправи с Мира, без окото й да трепне.
Откарах я до тях. Целувката за довиждане продължи по-дълго, отколкото възнамерявах. Когато тръгнах, бях възбуден и притеснен, а тя бе доволна и се гордееше със себе си от реакцията ми.
Двайсет и втора глава
Разполагах с няколко минути, когато пристигнах у Кармине. Първо се отбих до банката. Бях забравил куфарчето от Вегас и трябваше да се върна вкъщи. Знаех, че куфарчето няма да мине през охраната, затова пъхнах книжата в плик, като си сложих ръкавици да запазя всички отпечатъци невредими, и го оставих в багажника. Охраната ме посрещна на вратата. Предадох им арсенала си — „Зиг Зауера“ и „Колта“. Извадих от джоба си пачка банкноти и също им ги дадох. Играем само с пари в брой. Никакви чекове. Никакъв кредит.
Въпреки всичко ме обискираха и прекараха детектор за метали по тялото ми. Става дума за много пари, затова мога да се примиря с някои неудобства. Надникнаха и в плика, без да го докосват и без да четат съдържанието. Щом свършиха с проверката, връчиха ми поднос с чипове. Обикновени пластмасови чипове, каквито можете да си купите в магазините за преоценени стоки, но стойността им е много по-висока от пет, десет или двайсет и пет цента. Става дума за пет, десет или сто долара.