Выбрать главу

Реших да се обадя на Линда, за да видя как са нещата при нея и Сю. Поисках телефон от седящия наблизо бодигард. Изчаках известно време и тъкмо бях готов да затворя, тя вдигна и промърмори накъсано:

— Ох, момент, настъпих нещо с новите си обувки. Само за момент. — Отново дочух движение.

— Хайде, Линда — в гласа ми прозвуча отчаяние. — Намери удобно място.

Говорех високо, защото телефонът не бе до ухото й. Повторих думите няколко пъти. Най-после получих отговор:

— Всичко е наред. Влязох в лимузината. Както и да е, ето какво стана. Дойдох тук и Сю беше готова, но не съвсем подходящо облечена, разбираш ли? Всичко, което има, е развлечено делово облекло.

Размахах ръка с надеждата, че ще ускори темпото. Никога не можеш да накараш Линда да направи нещо по-бързо, отколкото е решила. Пък и не е сигурно дали ти се иска да го направи. Като набере скорост е като фучащ товарен влак.

— Обаче косата й е прекрасна, Тони! Трябва да я видиш вдигната, както й я нагласих!

— Линда… — казах умолително. — Ние тук играем!

Тя съобрази.

— А, да, извинявай. Както и да е, обясних й, че дрехите трябва да заминат! Наложи се да й преровя гардероба и после да срежа една копринена блуза с ножицата. Но й намерихме нещо за случая. Трябва да я видиш, Тони. Толкова е секси! Ще побърка пичовете в клубовете.

Присвих очи и тонът ми стана безизразен. Виждал съм версиите на Линда за „секси“.

— Не съм сигурен, че ми харесва това, което чувам.

Въздъхна раздразнено.

— О, престани! Ще ходим по клубове на Кармине. Няма дори надежда някой да ни закачи.

Бях принуден да се съглася с нея. Кармине си пада ревнив. Всички го знаят. Никой не би пожелал да си навлече такава беля.

— Е, какъв е проблемът?

— А, да! Както и да е, тъкмо се готвехме да тръгнем и — леле! Ето ти я майка й. Вещица директно от ада!

Въздъхнах. Бях вбесен. Не бях прав. Линда е фучащ товарен влак, теглен от безброй локомотиви.

— Хайде бе! Все пак, Линда, побързай, моля те! Трябва да се връщам.

Почти бях в състояние да видя утешителните й жестове.

— Добре. Та, както и да е, тъкмо щяхме да тръгваме, когато входната врата се отваря и влиза едно сладко семейство юпита. Татко, мама и две изчадия — за момент тя се спря и въздъхна. — Всъщност това беше гадно. Децата са сладки. Обаче родителите им са идиоти. Майка им е сестра на Сю.

Точно така. Като че ли не го знаех.

— Нахвърлиха се върху Сю с обяснението, че милото мамче е обещала Сю да гледа децата, защото на сестричката били причинени толкова неудобства миналата седмица, каквото и да означава това.

Завъртях очи.

— Със Сю ходихме във Вегас — без позволение.

Настъпи пауза, преди изпълненият й с недоверие глас да изрече:

— Сигурно се шегуваш. Надявам се да е така.

— Опасявам се, че е истина.

Дочух как бавно издиша.

— Доо-бре, щом е така. Та стигнахме дотам, че мама и сестричката се нахвърлят върху Сю. Проблемът е, че тя иска да се откаже. Казва, че се чувства виновна.

Свих рамене.

— Нищо чудно. Затова ходи при Джон Корбин.

Долових усмивката в гласа на Линда.

— Синчето Джон? Без майтап? Не съм го виждала от сто години. Как е той?

Погледнах с копнеж към масата за покер. Започваше още една ръка без мен.

— Не се отклонявай от темата, Линда. Искам Сю да излезе тази вечер. Някакви идеи?

— Ами всъщност имам идея, но Кармине ме отряза. Ако го придумаш да склони, ще сме свободни.

Точно в този миг Кармине ме погледна, сякаш бе дочул думите на Линда.

— Давай нататък.

— Тази вечер ни пазят Майк и Джери. Знаеш, че Майк е луд за деца. Има четири, а петото е на път. Мрази да ходи по клубове, но Кармине го заставя, защото е едър и изглежда страшен. Никакви лудории тази вечер, Тони. Ще ходим само в клубове на Кармине. Честна дума. — Представих си я вдигнала ръка за „честна дума“ като момиченце скаут.

— Е, и какво? Да не би да предлагаш Майк да гледа децата? Защо просто не теглиш една на родителите и да тръгнете?

— Едно е да се каже, друго — да се направи. В лимузината сме. Новата играчка на Кармине — моделът е от тази година. Другата кола ни е блокирала. Ще трябва да им угодим или да ги изблъскаме от алеята. На Кармине това никак няма да му хареса.

Трябваше да се съглася. Бог знае каква бе застраховката на такъв звяр.