— Вече го питах, Тони. Искам да кажа, питах Майк. Би предпочел да остане тук с изчадията, отколкото да дойде с нас. Кармине заяви, че няма да плати на Майк, ако си играе на бавачка. Предложих на Сю и тя се съгласи да му плати. Не мисля обаче, че това е нейно задължение. Имам предвид, не е като да е обещала, че ще ги гледа, и е забравила. Някой друг е поел ангажимента от нейно име. Не е честно. Децата вече обожават Майк. Знаеш как добре се справя с тях. Вече са подхванали някаква игра в съседната стая, докато ние уредим въпроса. Ти какво мислиш? Кармине ще се съгласи, ако ти поемеш разноските, макар аз да считам, че родителите трябва да го направят. Ще се опитам да ги натисна. Но Кармине ще иска твоето мнение.
Замислих се за момент и почувствах Сю в мига, в който си я представих. Сърдита и обидена. Толкова силно й се искаше да се позабавлява. Харесваше Линда, но едновременно изпитваше чувство за вина, макар да си даваше сметка, че няма основание. Това реши нещата, отдалечих слушалката от ухото си, без да прикривам мембраната.
— Ехо! Кармине!
Извърна се на повика ми. Видях какви карти държи. Ако никой нямаше фул, по-висок от дама, щеше да обере пода. Зарадвах се, че не участвам в това раздаване. Купчината беше доста голяма, основно от сини чипове.
Леко повдигна брадичка в знак, че ме е чул.
— Ще дам кинтите на Майк, ако одобриш идеята на Линда. Какво ще кажеш? Моето момиче се нуждае от излизане. Цялото й семейство са задници.
Той тихичко изпръхтя.
— Хайде, Кармине, кажи? Знаеш, че Майк предпочита да остане с децата. Ще платя хонорара му.
Пръстите му забарабаниха по масата.
— Въпросът не е само в това, Тони. Просто не съм сигурен дали искам момичетата да излизат, когато само Джери ги охранява.
Знаех, че от известно време насам има проблеми с Джери. Да не би положението да се е влошило? Дали не излагах Сю на опасност?
Долових остротата в тона си:
— Така ли? Защо?
Поклати бързо глава няколко пъти. Опитваше да се отърси от лошото предчувствие. Миришеше едновременно на гняв и тревога. Похлупи картите си на масата, докато размишляваше.
— Знаеш ли какво повишение искаше той?
Кармине обикновено не възпира хората, които се стремят да се издигнат. Погледна ме пронизващо.
— Искаше твоята работа.
Вдигнах вежди. Дори не подозирах, че Джери се интересува от този вид дейност.
— Казах му, че всичко, което вършиш за мен, ме задоволява и не се нуждая от двама души. Вече не. Просто няма работа. Той разбира, че не може да започне самостоятелно без моята подкрепа, но не е доволен — сви рамене. — Е, предполагам, че не е настъпил краят на света. Никога не би се осмелил да стори зло на момичетата. Знае какво го чака после.
Помисли още малко, докато държах телефона встрани от тялото си. Чувах, че Линда се опитва да привлече вниманието ми. Притиснах слушалката плътно до бедрото си, за да заглуша думите й.
— Майк получи увеличение миналата година. Ще можеш ли да си го позволиш?
Назова цифрата. Подсвирнах.
— Май ще се наложи да спечеля тази вечер.
— Значи ще платиш? В брой?
Пресегнах се към купчината чипове, със съжаление подбрах повечето от сините и ги прибавих към неговата купчина.
— Разбрахме ли се?
Направи гримаса, но кимна неохотно. Бях готов да вдигна слушалката до ухото си, когато той внезапно щракна с пръсти. Изпъна малкия си пръст във въздуха и лекичко го разклати.
— Чакай. Кажи им да минат първо през Карлин. Оттам могат да вземат Джак. Да, така вече става.
Усмихна се едва доловимо и се върна към играта, без да промълви и дума повече. Миризмата му незабавно се успокои. Вече не се безпокоеше. Реакцията му уталожи собствените ми страхове.
— Чу ли, Линда? — запитах я аз.
— Благодаря, Тони! Ще направя всичко възможно Сю да прекара страхотна вечер. — За момент замълча и добави: — Знаеш ли, че й викат Сузи? Звучи като куклата Барби. Да ти се доповръща!
— Ами такова й е името.
— Така ли? По дяволите, когато ти е известно, че някой не харесва името си, а тя директно го заяви пред тях, трябва да го наричаш както иска. Мамка му, може да иска да й викат „Кармен Миранда“ и те трябва да уважават избора й, нали?
Не можех да не се съглася.
— Пък и майка й! Божичко, тази жена ме кара да скърцам със зъби! Взе да се оплаква колко безпомощна се чувства в инвалидната количка — тонът на Линда бе огорчен и саркастичен.