Изплюх думите с гняв:
— Преструва се!
— Няма значение! Моята майка също е в инвалидна количка! Но се справя отлично.
Мамка му! Беше права. Бях го забравил. Едно време си мислех, че Лизел може да ми стане тъща. Тя е страхотна жена и има невероятен хъс за живот. Линда го е наследила от нея.
— Помниш ли, получи се толкова нелепо — добави Линда с гняв и печал. — Напи се и падна по стълбите. Гръбнакът й бе много зле натрошен. Надолу от кръста е парализирана. Никога вече няма да може да ходи — думите й прозвучаха безизразно, но аз познавам Линда. Плачеше й се, когато се сетеше за майка си.
— Как се справя?
Тонът й стана твърд. Представих си как предизвикателно повдига брадичка.
— Майка ми не си пада по лежането. Бедите просто се случват. Кармине й купи от онези моторизирани инвалидни колички. Нали ги знаеш, които имат копчета и можеш да се движиш наоколо? Фучи из къщата си като вихрушка. Захранва се от слънчеви батерии. Майка ми настоява да живее сама. Дори сама си пазарува, като тегли малка количка. Миналия месец ходи на Хаваите с приятелките си. Направили така, че облегалката да може да се сваля назад. — За миг смехът на Линда прозвуча дрезгаво. — Танцувала лимбо и спечелила състезанието! Получила награда и всичко както си му е редът. Но според мен са й позволили да спечели.
Присъединих се към смеха й. Беше толкова типично за Лизел.
— Добре се справя.
— Затова не изпитвам никакво съчувствие към някого, който дори не се опитва.
— Каза ли й го? — усмивката ми бе широка цял километър.
— Очи в очи! Но не ми спечели приятели. Освен може би Сю. О! Забравих да ти кажа. Майка ми ме помоли да попитам дали Кармине не би й купил една от онези инвалидни колички с подвижните колела. Иска да участва в състезания! Можеш ли да си представиш? Стопи тлъстините в горната част на ръцете си, докато беше в обикновената количка, и не иска да се отпуска — гласът й бе изпълнен с радост и гордост.
Разсмях се.
— Виж, трябва да се връщам, преди да развалят настроението на Сю и да й съсипят вечерта. Ще се чуем по-късно! Предай на Кармине страстна целувка от мен! Страхотен е!
— Какво ще кажеш да… — но тя вече беше затворила.
Изключих телефона и го върнах на бодигарда.
— Всичко ли е тип-топ? — попита Айра, когато се върнах на мястото си. Беше започнала нова игра, а пред Джоуи се мъдреше огромна купчина чипове. По дяволите! Беше извадил по-силни карти от Кармине. Кимнах.
— Да. — Обърнах се към Кармине: — Линда каза да ти предам страстна целувка. По устните ли я искаш?
Погледна ме и направи гримаса, като че ли се целуваше. Широкото му лице светна в усмивка и той посегна към колана си.
— Да, пиленце, ще ти покажа какво да целунеш. Дай тук муцунка!
Двайсет и трета глава
Беше към четири сутринта, когато Майк и Джери бяха допуснати до играта. Когато става дума за момичетата, Кармине не се задоволява с устни съобщения. Хората могат да бъдат купени или изтезавани. Кармине иска да гледа лицата им. Много го бива да разбира кога го лъжат. Преди носът ми да придобие новите си способности, бе по-добър от мен.
Айра рано се бе лишил от парите си и хъркаше на дивана в ъгъла. Луи току-що бе загубил последния си чип и се утешаваше до бара. Ако не спечелех следващото раздаване, също бях вън. Джоуи и Кармине бяха почти наравно, така че явно ни очакваше дълга игра.
Разбирате ли, когато някой загуби, не може да си тръгне просто така. Имаме си твърди правила. Петдесет хилядарки са доста пара, при това — в брой. Затова играем само през седмицата. На следващия ден винаги има отворени банки.
Освен това, за да се избегнат възможни „злополуки“, когато победителят си тръгне, един от бодигардовете го изпраща до банката му. Останалите играчи киснат в къщата с другия бодигард, докато победителят не внесе сумата. Ако нещо се случи на победителя или бодигарда, останалите са задържани, докато не определим чия е вината. Тогава човекът се отстранява от играта. Завинаги. Така Луи спечели правото си да участва, а Марвин намери работа.
Предшественикът на Луи бе извадил лош късмет. Беше решил, че парите му трябват. А трябваше просто да помоли за заем. Проблемите му се разрешиха по гадния начин. Жалко. Хари беше готин тип, но позволи проблемите да се изпречат на пътя на етиката му.
Когато влязоха Майк и Джери, Джоуи отиде до тоалетната и Кармине можа да поговори с тях. Майк пристъпи към масата, а Джери грабна бира от хладилника. Майк мирише на качествени италиански подправки — пресен босилек и чесън — сигурно заради кухнята на Мари.