— Наред ли е всичко? — запита Кармине.
— Да. Момичетата са си у дома, живи и здрави.
— Платиха ли ти? — попитах го. — Или Кармине ти дължи пари?
— Не — махна той небрежно. — Платиха си. Направих им отстъпка. Децата са приятни.
— Колко им взе? — в гласа на Кармине прозвуча острота. Не бях сигурен защо. Чувствата бяха смесени.
Майк сви рамене.
— Пет стотарки. Както споменах, Синди и Майк са наистина добре възпитани. Добри деца. Просто се нуждаят от твърда ръка. Жалко, че родителите им са такива. Малкият Майк — така му виках, проявява голям интерес към стрелбата. Но родителите няма да му позволят — поклати глава. — Жалко, че ще се загуби истински талант.
Разсмях се под носа си само като си го представих. Бекки и мъжленцето й едва ли бяха планирали да се лишат от пет стотачки за бавачка.
— Взел си им петстотин? Тогава за какво ти плащам две хиляди и петстотин?
Изпреварих отговора на Майк. Разбирах, че няма да каже истината пред шефа си. Щеше да измисли нещо, което да задоволи Кармине, но нямаше да бъде истина.
— Караш го да ходи там, където не му харесва, Кармине. Знаеш по-добре от мен, че това струва повече.
Кармине се взря в Майк. Миришеше на подозрение и лек гняв.
— Не обичаш да излизаш с момичетата?
Майк сви рамене. Не беше болка за умиране.
— Няма значение. Правя това, което ми наредиш.
— Харесва ли ти? — попита той бавно, малко заплашително.
Майк никога не лъже Кармине. Но и никой друг не се осмелява.
— Честно ли? Предпочитам да съм си у дома при Мари и децата. Но момичетата излизат само веднъж месечно. Ще го правя. Не е кой знае какво.
Кармине кимна доволно. Майк се обърна към мен. Беше се сгорещил.
— Приятелката ти е страхотна, Тони. Струва си. Става за семейство.
Кармине го прекъсна:
— С Тони можете да си говорите, като свършиш с отчета. — Той не отстъпва пред никого.
После се обърна към Джери. Мирисът му внезапно се промени — стана по-агресивно, по-наситено мускусен.
— Къде ходиха момичетата? — попита го той.
Джери настани високата си фигура на освободения от Айра стол. Дори и седнал, стърчи с една глава над останалите. Те с Майк са едри мъже, ала Майк е по-широк в раменете, а Джери е строен, но това заблуждава. В действителност е по-гадният от двамата. Джери приближи свития си юмрук към устата си и се закашля. Лош навик от годините пушене.
Той мирише на болест. Има му нещо, но отказва да се прегледа. Миризмата е наситена и натрапчива. Не мирише на смърт като Лео, но е много близо.
Джери овладя кашлицата си и отвърна:
— Ходихме на обичайните места. Първо при Карлин за вечеря. После в „Синьо кадифе“ и най-накрая — на танци в „Маргарита“.
Кармине придоби изражение, което не успях да определя. Замириса на очакване и похот.
— Случи ли се нещо интересно?
Джери се захили и оголи ред неравни пожълтели зъби.
— Да. Линда си падна по новата стриптийзьорка.
Лицето на Кармине светна в усмивка, изпълнена с триумф и желание. Силно замириса на секс.
— Коя по-точно?
— Дребната с червената коса в „Синьо кадифе“.
Кармине сви юмрук и рязко се блъсна по гърдите с вид на победител.
— Да! Надявах се да я види. Изгарям от нетърпение да оправя малкото парче още откакто го наех.
Поклатих глава с усмивка. Кармине и Линда са странна двойка. Бяха се разбрали, че не се счита за изневяра, ако спят с един и същи човек.
— Тя отвърна ли на Линда?
Джери се усмихна малко зловещо. Трябваше повторно да го погледна. Сега наистина замириса като Лео. Лоша работа.
— Ти как мислиш?
Докато Кармине се наслаждаваше на победата си, аз се възползвах от случая да попитам:
— Как се разбира Сю с останалите момичета?
Джери се извърна към мен. Лют мексикански пипер опари носа ми. Нищо чудно. Ала думите му бяха учтиви. Това е добре.
— Отначало много се притесняваше, но Линда успя да я извади от черупката й. До края на вечерта и двете бяха в стихията си. Само Керъл си кротуваше.
Луи долови името на Керъл и се извърна над питието си.