— Какво, по дяволите, си въобразяваш, че правиш, Джери? — попита гневно Кармине, преди да успея да изрека и дума.
— Само си бъбрех с Тони — опита се да съсредоточи поглед върху Кармине, но не можеше да отдели очи от мен. Знаех, че моят поглед все още е човешки. Без издайнически блясък. Но бе поглед на ловец. Бях такъв. В която и да било форма.
Не насочи веднага вниманието си към Кармине. Това не му донесе нищо добро. Кармине се пресегна и сграбчи брадичката му. Рязко извърна лицето на Джери, докато погледите им се срещнат. Гласът му бе тих, но тежеше като олово:
— Вече казах не, нали? Не ти ли казах, че не искам да се занимаваш с тези работи? Да не си глух?
Джери се сгърчи на стола и погледна към Кармине. Доволен, той пусна брадичката му, но не и преди почти да одере парченце от кожата му. Тази вечер действително не бе в настроение да се противопоставят на заповедите му. Джери трябваше да сведе поглед, за да срещне вбесените му очи. Кармине не е висок, но то е без значение, когато ти си шефът.
Джери продължаваше да изглежда недоволен. Изпълваше го много по-силна враждебност, отколкото можеше да си позволи. Това ме накара да се запитам какво крие.
— Каза, че докато Тони е в бизнеса, няма нужда от мен. Но ако той се оттегли, искам да участвам.
Нещо в начина, по който го изрече…
— Казвал ли съм, че се оттеглям? — Приближих се още на сантиметър към него. Тонът ми бе едновременно хладен и възбуден. — Когато се почувствам достатъчно стар да се пенсионирам, ще те уведомя. А ти по-добре се надявай никога до мен да не стигне клюката, че искаш да ускориш процеса.
Лицето на Кармине придоби предпазливо изражение и свирепият му поглед можеше да прогаря дупки. Погледът на Джери се стрелкаше напред-назад между двама ни, докато нервно облизваше устни.
— Изобщо не съм споменавал подобно нещо. Просто моля за възможност да покажа на какво съм способен.
Кармине бодна гърдите на Джери с пръст и почти го събори от стола. Човек забравя колко е силен, докато не се наложи той да му го припомни.
— Ще показваш възможностите, които аз искам да показваш, Джери! Ясно ли е? Не желая да се промъкваш зад гърба ми и да говориш с Тони или с когото и да било друг. Минаваш само и единствено през мен. Аз ще реша кога си готов да опиташ нещо друго. Капиш?
Джери кимна. Погледът му пламтеше, ала не отвърна.
— Ти и Майк се прибирате. Ще обсъдим това утре точно в девет, в „Карлин“.
— Разбира се, Кармине, както кажеш — думите бяха предпазливи, нито сърдити, нито саркастични. Добър подход. На Кармине лесно му гърмят бушоните. Майк мъдро бе останал извън караницата и тихичко си тръгна с Джери.
Седнах на масата и Кармине ме последва. Видимо се успокояваше, като птица, която приглажда разрошената си перушина. Върху масата нямаше чипове, така че навярно Джоуи бе спечелил последното раздаване. Кармине взе колодата и започна да я разбърква. Джоуи мълчаливо бе наблюдавал цялата сцена. Кармине подхвана репликата му за изключването на мобилните телефони — сякаш никога не е бил прекъсван.
— Да бе, няколко часа. Ще се наложи да висиш, докато не си върна парите, приятелю.
Джоуи изпръхтя и взе картите, които Кармине бе раздал. Когато свърши с раздаването, аз си спомних нещо. Протегнах ръка към Кармине.
— Между другото, не ми ли се дължи нещо?
— Да, да! — Пусна купчина сини чипове в шепата ми. Щяха да ме задържат в играта достатъчно дълго, за да спечеля.
Двайсет и четвърта глава
Прибрах се вкъщи към обяд на следващия ден. Джоуи спечели играта. За първи път от месеци насам.
Веднага си легнах. Обадих се на Сю и й казах да дойде, ако иска. Сигурно съвсем съм се бил отнесъл, защото дори не съм разбрал кога е отворила вратата с ключа, който й бях дал. За щастие, помнеше кода на алармената система. Не съм сигурен дали е за добро, че й го дадох, но така стана.
Събуди ме докосването на топли ръце, които разтриваха гърба ми. Разтревожих се, че не съм я чул, но въпреки това въздъхнах доволно. Усетих парфюма й, но истинската й миризма се промъкваше под изкуствената. Сладка и мускусна. Обля ме топлина. Хвърлих поглед встрани и видях ръцете й да отпускат възлите по мускулите ми.